• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Доц. Даниел Вачков: Българо-македонската комисия се обедини за цар Самуил, за Гоце Делчев разговорите не са лесни

Август 22
07:00 2019
A+ A-
15 прегледа

Надявам се да стигнем до решения, които да са исторически коректни и същевременно да са приемливи за двете общества, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН

- Доц. Вачков, член сте на българо-македонската комисия, която трябва да обсъди общата история и образователните програми. Кои са моментите в българо-македонското минало, които ни обединяват и които ни разделят?

- Смесената българо-македонска комисия получи съществени задачи според Договора за добросъседство между България и Република Северна Македония. Смятам, че това е правилният път - пътят на диалога, на научното общуване, и същевременно да изчистим или да се опитаме да изчистим проблеми, натрупани в продължение на десетилетия.

Имаме сериозни

проблеми за решаване,

защото тук не говорим само за отделни факти, които трябва да се уточнят, а до голяма степен опираме до създадените исторически модели. Това, естествено, прави задачата доста трудна. Това, което ние от българска страна настояваме, е, че всъщност историята в голямата си част обединява двете държави - България и Република Северна Македония, и тя може да бъде мост за близост между тях. Проблемът е, че през годините тези моменти, които ни обединяват, както ги виждаме българските историци, като че ли в голяма степен бяха представени от страна на македонската историография като по-скоро разделящи. Това всъщност ще създава в бъдеще сериозните проблеми.

Несъмнен факт е, че териториите на днешна България и на днешна Република Северна Македония дълго време са били част от единни държавни организми. Това несъмнено прави вече до голяма степен историята обща. Ще припомня само някои факти - процесите около създаването на българската държава в края на VII век. До голяма степен протичат сходни процеси и в Македония, когато българите на Аспарух влизат в съюзнически отношения с местните славянски племена, което ще дава основата на българската държава през 681 година. Приблизително по същото време подобни съюзи основава друг български вожд - Кубер, с местните славянски племена в Македония. Още от този момент може да видим общи процеси. Впоследствие от средата на IX век земите, които днес заема Република Северна Македония, се включват към българското ханство.

- Как е в Средновековието?

- Много са общи процесите в средновековната история. Тук не говорим, че тези територии са част от една държава, а че на практика на тези територии протичат единни културни, политически и социално-икономически процеси. Това, което тече с изключителна сила на културен процес в Охрид, е пряко свързано с това, което протича в Преслав. Охридската книжовна школа и Преславската книжовна школа са на практика единен център - два центъра на едно и също явление. Говорим не просто за механично свързване на териториите, но и за общи процеси.

От тази гледна точка за годината, в която работи комисията, се постигнаха някои много важни и окуражаващи резултати, които показват, че има воля и от двете страни да се търси разбирателство.

- Какво имате предвид?

- Някои смятат, че това не е достатъчно за цяла година, но все пак, когато имаме предвид как се представяха доскоро нещата, ще си дадем сметка колко сериозни всъщност успехи имаме в уточняването на общата история. На първо място, ключови събития от Средновековието ги определихме като част от общата история. Дейността на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици Климент и Наум е от общата история. Говорим за общи процеси, които са обхващали целия този ареал. Другото, което е много важно, е, че Смесената българо-македонска историческа комисия се обедини около господстващата историографска теза, че

цар Самуил е владетел

на българското царство,

и това е заявено в общото комюнике с предложение цар Самуил да се чества като обща история. Комисията взе решение по този въпрос, който в продължение на десетилетия създаваше напрежение между двете общества. Има неща, които тепърва ще трябва да уточняваме, и там нещата, за съжаление, ще излязат по-сложни.

- Около личността на Гоце Делчев ли?

- Когато говорим за личността на Гоце Делчев, се сблъскват доста противоположни тези. От една страна, българската историография категорично не поставя под никакво съмнение българския произход на Гоце Делчев. За това имаме изключителни доказателства. Много спомени за него, писани от негови съратници, също отразяват безспорния му български произход. От тази гледна точка за нас това не може да буди никакво съмнение. Колегите от Република Северна Македония отиват в една друга плоскост. Там акцентът се слага на неговата изключителна ангажираност с делото на автономна Македония. Борбата му за самостоятелна Македония създава възможностите за различни интерпретации. Гоце Делчев и Македоно-одринската революционна организация винаги са издигали за своя цел автономна Македония. Ние, българските историци, се обединяваме около тезата, че това е бил един тактически ход, който е представлявал част от крайния процес в подходящ момент автономна Македония да повтори съдбата на Източна Румелия и да се присъедини към България в момент, в който международната обстановка го позволява. Някои от дейците на организацията, но не всички, в своите спомени също обявяват, че това е била една от основните цели. Нямаме сведения Гоце Делчев официално да е заявявал, че това е крайната цел. Трябва да отбележим, че от някои дейци на организацията, в това число и Гоце Делчев, автономна Македония се е разглеждала като стъпка към бъдеща Балканска федерация. Още от епохата на Българското възраждане и след това идеята за балканска федерация е доста разпространена, затова тя се споделя и от революционери на Македоно-одринската революционна организация.

македонската комисия

се обедини за цар

Самуил, за Гоце Делчев

разговорите не са лесни

Тук наистина може да се коментира и да се интерпретира какво точно се разбира от някои дейци за борба за самостоятелна Македония. За мен лично обаче това не би трябвало да бъде проблем по никакъв начин да ни ограничава да приемем личността на Гоце Делчев като обща за българската и за историята на Република Северна Македония, защото няма никакъв проблем в това, че много български революционери са се борили за свободна Македония. Аз лично не виждам някакво дълбоко противоречие в това да си българин по произход и същевременно да работиш за свободна Македония. Надявам се в разговори, които няма да са много лесни, все пак да стигнем до решения, които да са исторически коректни и същевременно да са приемливи за двете общества. За да не се създава усещането, че някой под натиск е отстъпил, без да бъде убеден в това, което сме постигнали. Много ми се иска това да стане като част от една обща убедителна позиция на колеги историци от двете части на комисията, което ще има голяма тежест в обществата, защото те очакват с голямо внимание какви ще са решенията.

- Как и кога очаквате да приключи работата на комисията?

- Още когато се създаде миналата година и се събрахме, това беше първият въпрос, който поставих пред колегите от външно министерство. Едва ли много бързо ще се постигнат резултати. Трябва да бъдем реалисти.

Не може за една или за

две години да се променят

тези, модели,

цели исторически разкази, които са сформирани в продължение на десетилетия. Това няма как да стане от раз. Обществата постепенно трябва да се подготвят за промените, за да може да ги приемат и оттук нататък да са наясно, че наистина между съвременните народи на България и на Република Северна Македония има огромна близост, каквато няма друга за българския народ. Наистина говорим за минало, което ни е обединявало в продължение на векове. Това е една близост, която не може изкуствено да бъде отдалечавана. Това е за мен голямата цел на комисията и на договора - не просто да решим някакви конкретни проблеми като това македонската държава да влезе в ЕС или в НАТО. Според мен тук в една по-дългосрочна перспектива договорът трябва да легитимира тази близост, която за мен е историческо даденост. Да не съществува близост между двата съвременни народа, това е някакъв исторически абсурд. Имайте предвид, че сега говорим да уточняваме общите личности в историята. Виждате как върви бавно и трудно. С учебниците ще стане още по-сложно, защото там вече ще се вглеждаме в детайли, които искаме добре да бъдат пресъздадени. Да отразяват, от една страна, историческата действителност, потвърдена в изворите, и от друга страна, да може да се възприеме от дадено общество. Виждате колко спорове има в обществото около учебниците по история. Затова ми се струва, че ще отнеме доста време.

- Как са описани спорните моменти в учебниците по история и в кой клас се учат?

- Спорните моменти за нас са много в техните учебници. В учебниците, посветени на историята по земите на днешна Република Северна Македония, имаме много забележки. Уточнихме общите личности, но остават много детайли, които трябва да се изчистят, особено в новата история. Нещата там звучат неприемливо и за мен не отразяват историческата действителност. В нашите учебници във всички класове, в които се учи българска история, засягаме историята на българите в Македония. Показваме как протичат културните процеси в Македония, как се създават български училища там и т.н. Имаме отделни уроци, посветени на революционната организация и борбите за освобождението на Македония. Нашите уроци са написани, следвайки историческите извори. Да видим какви ще са техните бележки. Това, което при тях е притеснително, е, че има момент, в който в новата история се преекспонират определени факти, събития и личности и обратно, на други, които са значими и определящи, се отделя малко място и коментарите са доста исторически некоректни.

- Дайте пример.

- Разглежда се например развитието на Вътрешната македонска революционна организация след Първата световна война. В организацията под влиянието на различни фактори започват разцепления, които довеждат до появата на различни структури. Тази, която остава с най-голямо влияние, с най-големи позиции - ВМРО (автономисти), която продължава идеята за автономна Македония, е сбутана в македонските учебници. Неадекватно малко място има за нейната роля, защото това е организация, която не крие пробългарския си характер. Тодор Александров, който стои начело на тази организация, е абсолютен български патриот. На тази организация, която не се вписва в националния исторически разказ на Република Северна Мадекония, е отделено изключително малко място, въпреки че тя е определяща. Обратното - на една маргинална организация, която обединява шепа леви интелектуалци - ВМРО (обединена), е отделено огромно място, защото те издигат под влиянието на Коминтерна тезата за македонска нация.

И какво разбира едно

дете от Македония?

То разбира, че в македонската организация има някакви разцепления, явно малка част е попаднала под българско влияние, но основната, за която най-много се пише, държи на тезите за македонска нация. Виждате как се подменят нещата. Да не говорим, че видяхме големи противоречия в техните учебници. От една страна, когато разглеждат процесите след Балканските войни и Първата световна война и казват, че Македония е била разделена между България, Сърбия и Гърция, и започват да се описват поотделно частите, попаднали под чужда власт, за България са написани неща, които влизат в дълбоки противоречия, но учениците са малки и изобщо няма да ги хванат. От една страна, в България се установили над 200 000 бежанци от Македония, значи става ясно, че след тези събития огромна част от бежанците се насочват към България. След това пишат, че в България македонското население е било подложено на терор и асимилация. Въпросът е как така тези хора бягат там, където са подложени на терор. Това са някакви абсурдни тези, които са дълбоко противоречиви. Има много такива неща, така че по учебниците ще има доста работа и не очаквам нещата да минат много лесно. Ако обаче всички ние, водени от идеята да бъдем коректни към историческите документи, имаме смелостта да кажем на нашите общества каква е ситуацията според изворите, тогава ще постигнем важни успехи. Те ще са много полезни за развитието и отношенията между двете държави и между отношенията на двете общества. Когато разберем, че сме изключително близки и именно историята ни прави близки, това при всички случаи ще се отрази положително на нашите отношения.

- Разказвате за село, в което хората в къщите си държали два портрета.

- Колега от македонската комисия разказа за село в Македония, което било известно, че държали два портрета - на цар Фердинанд и на крал Петър Обренович. В зависимост каква армия ще мине да освободи селото такъв портрет вдигали. Не изключвам да има такава ситуация. Но трябва да имаме предвид, че към началото на XX век вече функционират много духовни институции в Македония, които градят национално самосъзнание - Екзархията и българското просветно дело. За да се стигне до Илинденско-Преображенското въстание, което показва, че има оформена не само мощна революционна структура, но има и изградена ясна цел, национално самосъзнание. Говорим за хиляди хора, които се вдигат масово. 

Тези хора се вдигат в Битолско, Охридско, Костурско, Прилепско. Това географски са най-отдалечените територии на Македония от България. От друга страна, когато това въстание е потушено, близо 30 000 бежанци се насочват към България. Тези хора припознават като своя пазителка родина България. Тези хора също се наричат македонци, но за нас този термин по онова време не носи етнически, а географски характеристики. Не сме правили разлика между македонци и българи в етническо отношение. Това въстание е много показателно за процесите, които текат в Македония. Това са все неща, които трябва да намерят решение в комисията.

- Как приключиха споровете около отразяването на комунистическия режим в учебниците по история за 10-и клас, историци обвиниха авторите в беззъбие и премълчаване на престъпленията?

- Проблемът с учебниците не е само проблем на българо-македонската комисия. Принципно обществата проявяват особена чувствителност доколко учебниците отразяват адекватно даден период и даден режим. Остра дискусия избухна в началото на лятото, когато група историци и журналисти се обявиха, че новите учебници се отклоняват от заложената програма, че не са изведени достатъчно ясно характеристиките на тоталитарния режим. Това доведе до навременна реакция от страна на министерството. Министърът организира среща с издателствата и настоя текстовете да се съобразят с програмата.

След това започнаха консултации между авторите на учебниците и историци, изследователи на този период. Аз участвах в дискусиите. В един много коректен дух с колегите автори, без да влизаме в остри спорове, бързо се обединихме, че трябва да се изведат основните характеристики на режима, да се види неговата репресивна същност, да се покажат репресиите още първите дни след 9 септември, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, какво представляват лагерите и в крайна сметка, че репресивният характер на режима продължава до самия му край. Обединихме се около тежките дългови кризи, около това да се отбележат трите фалита. Изведохме иманентните проблеми на тази икономика. Постигнахме съществени корекции, които синхронизираха текстовете с програмата, но и дават адекватна представа за режима. Надявам се, че децата и преподавателите им от септември ще имат добри учебници, които ще са в помощ в усвояването на този нелек материал.

CV

* Роден в София на 4 септември 1964 г.

* През 1990 г. завършва “история” в СУ “Св. Климент Охридски”

* През 1991-1992 г. специализира в Европейския университетски център в Нанси (Франция)

* През 1998 г. защитава докторска дисертация в Института за исторически изследвания при БАН, а от 2009 г. е доцент

* От 2017 г. е директор на института.

* Автор и съавтор на 4 научни монографии и над 90 студии и статии

* Научните му изследвания са в областта на стопанската и социалната история на България през XX век



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*