На 26 август 1944 г. в самолетна катастрофа край руския град Брянск загива Станке Димитров с боен псевдоним Марек. Той е абревиатура от Марксист, Антифашист, Революционер, Емигрант, Комунист. По времето на социализма родният му град Дупница носеше неговото име, а местния футболен отбор и преди, и сега се нарича “Марек”.
Истинското му име е Стефан Димитров Тодоров. Учи право в Женева, но се връща, за да участва в Балканската война. Довършва образованието си в Софийския университет и адвокатства в Дупница.
Извървява пътя на почти всички младежи с леви убеждения в онова време. Участва във Войнишкото въстание през 1918 г. и в метежа през септември 1923 г. Емигрира в СССР, защото има смъртна присъда в България.
В Москва преподава в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства на Запада и в Международната ленинска школа. От 1942 до 1944 г. води предавания на нелегалната радиостанция “Народен глас” и това е най-интересната част от бурния му живот. А дейността на това радио е едно от най-оригиналните явления в световния радиоефир.
Всъщност
“Народен глас”
е истинска
черна станция,
която излъчва от територията на Съветския съюз и предава на вълните на радио “София” и радио “Скопие”. Създадена е през 1942 г. по инициатива на Георги Димитров, тогава генерален секретар на Коминтерна.
Студиото и предавателят са разположени в град Симферопол на полуостров Крим, но след месец поради настъплението на германските войски редакцията е преместена в Тифлис (днес Тбилиси, столица на Грузия).
“Народен глас” излъчва всяка вечер от 20,30 до 21 часа и от 22 до 24 часа върху централните новини на радио “София” на български език. Но също и от 18,15 до 18,30 часа върху новините на немски. На 16 май 1942 г. започват и паралелни излъчвания на вълните на радио “Скопие”, което тогава е българска радиостанция.
Какво прави Станке Димитров?
Той слуша емисията новини на радио “София” и в кратките паузи се вмъква със свои думи и реплики. Говорителят продължава да чете новините, без да подозира, че слушателите чуват още един глас, който веднага коментира току-що прочетената информация и с една реплика я опровергава или иронизира. Ето така:
Говорителят: На повече от 100 събрания на първо място бе подчертана решително проявената народна воля...
Станке Димитров: ...да се скъса с хитлеристка Германия!
Говорителят: Германската офанзива в Северен Кавказ се развива успешно.
Станке Димитров: Когато се слушат германските цифри, трябва да се намаляват най-малко 10 пъти, ако има въобще нещо вярно в тях.
Говорителят: Ние се борим за запазване на Европа от разрушение и унищожение...
Станке Димитров: Разрушава се Европа не от съюзниците, а от Хитлер. Той разруши Белград, Варшава, Дюнкерк...
През първите месеци Станке Димитров работи сам по 16 часа на ден от 10 до 3 през нощта. Става особено популярен като Човека радио. По-късно започват да му помагат още двама души.
Дали тази популярност не се оказва пагубна за Марек?
Преди години известният историк проф. Ангел Веков има възможност да прочете в партийния архив секретната информация за “Групата на Марек”. Това са петима души, които начело със Станке Димитров трябвало да заминат със самолет за България, за да активизират и помогнат на партизанското движение. Избраниците са Георги Глухчев, Атанас Алтъпармаков, Михаил Георгиев, Васил Димитров и Гаврил Атанасов.
Идеята е на Георги Дамянов, който е член на Московското оперативно бюро на БКП и кадровик в Коминтерна за балканските комунистически партии. Той предлага Станке Димитров да бъде извикан от Тбилиси и да оглави бойната група. Георги Димитров се съгласява.
Групата е изпратена
в “Институт 100”
Това е кодовото име на базата, в която се подготвят емигранти за “действия в тила на врага”. На българите, както и на всички други обучавани там “специалисти” ушиват специални униформи - без пагони и без каквито и да било опознавателни знаци.
На 26 август самолетът излита от Брянск, прелита над града и пада на стотина метра от последните къщи, след което избухва в пламъци. Оцелява само един човек - Гаврил Атанасов.
Командирът на авиодивизията, към която бил падналият самолет, сформира комисия, която веднага заминава на мястото на катастрофата.
В същото време Сталин нарежда на министъра на външните работи Вячеслав Молотов да сформира държавна комисия, която също да разследва случая.
Начело на тази комисия застава зам.народният комисар на НКВД Виктор Абакумов. В нея са двама лекари от неврохирургическия институт “Бурденко” и Георги Дамянов. В Брянск Абакумов заповядва на командира на авиодивизията веднага да се върне обратно с хората си.
Какво установява държавната комисия, никога не се разбира. Всичко е покрито с тайнственост, защото всичко, свързано с прехвърлявено на партийни кадри от СССР към други държави било суперсекретно.
След 1944 г. Георги Дамянов разказва на оцелелия Гаврил Атанасов, че когато пристигат на местопроизшествието, самолетът още догарял. Всички са мъртви, телата им били обгорели. Лекарите обаче долавят слаб пулс у Атанасов и Васил Димитров. Закарват ги в болницата, където Васил умира.
“След като погребахме Станке и останалите загинали в обща братска могила - разказва още Георги Дамянов, - аз потеглих обратно за Москва, за да докладвам на Задграничното бюро. Московските лекари останаха в Брянск.”
Оцелелият Гаврил Атанасов има възможността да научи повече подробности около катастрофата чак през 1967 г. от Георгий Йосифович Кухиев. В Москва той бил помощник на Георги Димитров, идва с него при завръщането му в България и организира охраната му.
“Вашият самолет - разказва Кухиев на Атанасов - излита от централното московско летище “Фрунзе” и взема направо курс към Калиновка. Самолетът по погрешка спира на няколко летища. Кой се е качвал и слизал от него, никой не разбрал. Може да се предполага, че тогава е поставено и взривното устройство...”
Кухиев съобщава още подробности за катастрофата, които може би е дочул като човек от близкото обкръжение на Георги Димитров.
Комисията установява, че при един от резките завои на самолета десният му двигател се поврежда и спира. Машината обаче можела да продължи полета си само с другия двигател и да кацне аварийно на някое близко летище. Летците не забелязали навреме повредата и това довежда до катастрофата.
Пилотите, изпълнявали подобни мисии, са били доста опитни и звучи несериозно, че не са видели повредата. Горното обяснение някак не се “връзва” и със следните думи на Кухиев:
“В доклада на държавната комисия се предполагало, че при катастрофата самолетът се разцепил на две. Предната част, където се намирали моторите, бензиновите баки, хората и парашутите, се врязала в земята и пламнала. Задната част, в която, изглежда, се намирали оцелелите двама, отлетява встрани и пада на значително разстояние от обхванатия в пламъци самолет.”
Още тогава, а и в годините след 1944 г. върви слухът, че тази катастрофа е била организирана от НКВД, за да бъде ликвидиран Марек. Работата му с радиостанцията “Народен глас” го прави известен и изключително популярен и Георги Димитров започва да се бои за собствената си популярност. Още повече след като победният ход на Червената армия на запад подсказва, че наближава времето, когато той трябва да се върне и поеме управлението в България.
Разбира се, няма никакви убедителни факти и доказателства за тази версия. Дори и след думите на Кухиев за поставено в самолета взривно устройство.
Но няма и логичен отговор на въпроса защо е трябвало да бъде извикан от Тифлис човек като Станке Димитров, след като начело на бойната група е можело да застане много по-опитен човек. А такива е имало много сред българските емигранти - участници в Испанската гражданска война и в партизанските части, сформирани в СССР в тила на германските войски...
Източник: https:www.24chasa.bg
