Рибари твърдят, че хищникът е прогонил сафрида, хамсията и кефала
Есен с големи пасажи лефер и чернокоп очакват професионалните рибари по морето. Те свидетелстват, че мрежите се пълнят с неочакван пролетен чернокоп и това е добър знак.
Наличието на хищници направо обезсмисли пролетния риболов. В края на юни почти липсваше какъвто и да е сафрид. Очакваната риба се показа за малко през май, след което напълно изчезна. Хората с лодките няма с какво да се похвалят. Епизодично се хваща по някое и друго кило на Болата, предимно на чепарета с розови и зелени оттенъци. За последно по 5 кила бяха уловени пред Паша дере край Варна.
Липсата на сафрид принуди варненци да ловят по цели нощи харип. Този братовчед на карагьоза се настани трайно във варненското пристанище. Рибите толкова наедряха, че се наложи да влязат в действие чепарета 5-и номер. През нощта рибата се събира там, където има светлина от стълбовете по пристана. Преди харипът отиваше на тиквен цвят, но сега едрият предпочита чепаре с черна перушина и зелено ламе.
Мнозина мятат със спининги навътре, но най-търпеливите кротко клатят с 8- или 9-метрови пръти от самия кей пред Морската гара. Рекордът ми е 6 кила харип за цяла нощ, похвали се Еди Халваджиян.
Присъствието на лефери, за които през пролетта никой не хвърля, е очевидно на буната на Кабакум. Там през последните 6 г. всеки юни през нощта се правеха по 6-7 кг сафрид на плувка и на морски червей.
Сега сафрид просто няма. Няма и за тези, които привечер или рано сутрин хвърлят чепарета от тетраподите на същата буна. По 2-3 рибки закачат те и отчаянието е вече пълно.
Присъствието на хищници личи по дребната риба ува, която на кълбета се е набутала във варненското пристанище. Тя е любима храна за всички месоядни риби - от чернокопа до заргана и харипа. Освен това се виждат ясно на повърхността на водата пасажи от едри платерини, които скачат, подгонени от лефери.
Платерини не се показаха тази пролет на такива традиционни места като плажа на Черноморец и буната. Мнозина ентусиасти въртят бомбарди с морски червей, но резултатите са отчайващи. Даже на моста в риболовното село Казашко ловят вместо кефали дребни атерини.
Единствен с добър улов се похвали спортният коментатор Димитър Тодоров, който е уловил пасажите с кефалови риби на плажа на Бункера под Обзор. Там държи риба, защото има малки рифове, около които платерините се въртят да пасат и да търсят червеи и начупени миди.
“На Болата търсихме сафрид, но нямаше, защото се появиха страшно много делфини. Пръснаха рибата надалеч”, казва лодкар във форумите.
Делфините бяха другият голям проблем тази пролет. Огромни афали влизат направо на 2 метра от риболовците през нощта и гонят пасажите със сафрид накъдето си поискат. Рибарите вече твърдят, че делфините станали 16 хил., при 1000 на брой преди 20 г.
Напоследък въобще не се забелязват малките по размер черноморски делфини, а морето е населено с огромните афали.
Устието на Камчия се напълни с риба
Голямото източване на язовирите “Цонево” и “Тича” преди 6 г. напълни река Камчия с шарани и сомове. Това лято руснаците се настаниха на устието и успешно заскубаха от тези видове. Те се хвалят с някоя и друга змиорка, но трепят най-масово уклея. Завъждането му показва, че реката, която по времето на соца бе тровена от военния завод в Търговище, се е изчистила и животът в нея се възражда.
Камчийска риба има вече нагоре по течението. До моста по пътя Варна-Бургас успешно се ловят сомове. Към село Венелин се въдят щуки, а към Гроздево и Дългопол се хващат дори бели амури.
Скобари и едри речни кефали дава реката при шуменското село Жълъд. Типично речният риболов на такива луксозни видове като черна мряна обаче може да се практикува преди яз. “Тича”. Удобни вирове има до бургаското село Есен. Лови се и на яз. “Камчия” в района на село Манолич.
“Цонево” дава скобар в района на Дебелец в местността Погребите. На Чудните скали се ловят косати и червеноперки. Трябва обаче здрава захранка. В Провадийската река е влязъл много шаран от скъсалия се язовир в Тутраканци. На Оризаре пък излизат шарани по три килограма, изброява известният рибар от Долни чифлик Тодор Тодоров.
Как се готви харип?
Харипът е от семейство Селдови и е роднина на хамсията и средиземноморската сардина. Този подвид на карагьоза се нарича още дунавска скумрия. Характерното за нея е, че е пълна с дребни кости, които могат да отвратят гастрономите. Затова много хора предпочитат да пържат харипа, за да елиминират костите.
Почистете карагьоза от вътрешностите и го оставете да престои за половин час в оцет, сол и черен пипер. След това го отцедете, оваляйте го в брашно и го изпържете равномерно от двете страни в сгорещено олио.
Към останалата от пърженето мазнина прибавете 1 голяма и ситно нарязана връзка магданоз заедно с черен пипер и 5 с. л. оцет. След около 2 минути добавете 1 с. л. сметана. Изчакайте да заври, свалете от котлона и пасирайте.
Поднесете пържения карагьоз полят с магданозения сос и гарнирайте с резени лимони.
Запомнете истината - карагьозът е хищник като чернокопа, мазен е достатъчно и е най-добре да бъде сложен на скарата. При ловенето на карагьоз често рибата има малки червейчета в хрилете. Затова щом я извадите от водата, е добре веднага да я почистите.
Източник: https:www.24chasa.bg
