• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Значението на "малкия Шенген" - от Скопие през Белград до Тирана

Ноември 19
14:16 2019
A+ A-
4428 прегледа

От Скопие през Белград до Тирана - така приблизително изглежда "малкият Шенген" и актуална гореща точка в македонско-сръбско-албанската политика.

От една страна става дума за локална, а от другата - за глобална политика. Най-големият проблем в този "тристранен" съюз е, че той погрешно се интерпретира и защото все пак в някакъв смисъл, лично за мен, е от полза времето на объркване, поради това, че ми дава възможност да има за какво да пиша и по тази причина ще се опитам да разчистя някои заблуждения за срещата Рама - Вучич - Заев (премиерът на Албания Еди Рама, президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Зоран Заев, бел.ред.). Разбира се "малкият Шенген" не е "хляб с масло" и не може да напълни тракторите с бензин в Кавадарци, както би казал един мой скъп приятел.

И разбира се за онзи, който няма пари да отиде до Белград, Тирана или Скопие, ще му бъде все едно какво се случва с малкия, а и с големия Шенген. Защото той няма да вижда в това триумф, независимо че ще преминаваме през тези страни само с лична карта, независимо че премахването на визите между страните от "големия Шенген" за обикновените граждани не представлява "свършена работа".

Именно малкият Шенген е важно нещо. Важни са практиките от тази среща, защото на първо място възпират налудничавите истории за "Велика Албания" и "Велика Сърбия", а от друга страна с "малкия Шенген" Зоран Заев в своята страна показва как някой друг е отделил Македония от своя роден континент, първо я е откъснал от съседите, а след това я е откъснал и от онези, европейските. На Македония й трябваха цели единадесет години да докаже, че може да сътрудничи със страните от региона, а само за две години доказа, че може да сътрудничи и да подписва двустранни договори със страните от ЕС. С това още веднъж се потвърждава логичният факт, че страната не бива да бъде в изолация, т.е. че Македония не бива повече да си позволява да бъде в дупка.

Ако някой преди дванадесет години ми кажеше, че само до две години ще приключат най-важните двустранни въпроси, от тогавашна перспектива бих сметнал това за катаклизъм, дори и за невъзможен сценарий. По-изненадващото за мен би било единствено, че такава последователност на събитията ще изведе напред Заев, когото днес някои политически шарлатани наричат мек, човек, който не знае какво върши, който срами страната. Искат да ни кажат, че не "дясната ръка" на Груевски (бившия премиер Никола Груевски, бел ред.) беше нашият най-голям проблем и нещастие. Но очевидно е, че Груевски вече го няма, не казвам, че е умрял или е преобразен в някоя друга форма на живот, както гъсеницата може да се превърне в пеперуда.

Странна е тази метаморфоза на страната, някои нейни фази наистина причиняват на човек гадене, но всичко това на мен, все пак, ми е някак си странно.

Най-странни са ми онези хора, които не желаят никакви метаморфози само защото им е било по-комфортно в едно завинаги приключило разделение на роли, които всеки от нас носи на раменете си. Сякаш животът е сценично представление или опера, в която винаги се знае кои са баритоните и кои тенорите.

Зоран Заев трябва да капитализира този малък Шенген и за стотен път да ни покаже, че тази страна може да действа и по друг начин. Проблемът на тази страна не е Зоран Заев, а "патриотичната" опозиция, която тези дни гротескно се надсмива над "Малкия Шенген", бламира всичко заради тази либерализация, сякаш става дума за някаква незначителна дреболия, обяснявайки ни за стотен път как опозицията мисли и действа антиполитично.

Всичко, което тя предлага като алтернатива, е губещо инатене и връщане към политиката, която повече от убедително е поразена и черно на бяло потвърдена като епицентър на проблема, а не като негово решение.

Може и така да се каже - патриотите, които днес се обединяват, за да свалят актуалната власт, имат за цел да ревизират всичко, което бе направено досега, да коригират конституцията и Преспанския договор, а с това, тичайки отново към популизъм, са готови да предизвикат отново неизмерими щети на страната, а със сигурност и извън нея. А след това каквото дал Господ. А ако не стигнат доникъде, ако останат да тъпчат на едно място, както правеха през последните 12 години, за тях отново ще е добре. Такова мислене в основата си е антиполитично и антиисторическо, но свободно мога да твърдя без никакви угризения, че Македония с такава опозиция, която не разбира контекста и собствените си позиции, отново е готова да се спъне в същия камък. А тази грозна политическа история, все пак, остана зад нас.

Сега сигурно се питате как е възможно вечно да се въртим в кръг. И защо Заев няма истинска алтернатива? Няма, защото онези, които се представят за алтернатива, действат като изнервена трупа от дилетанти. Изключението е в преоблечените груевистки радикали, хора, които не са готови за големи състезания, а там нещата могат да бъдат много по-сложни, отколкото в състезанията от "трамвай лигата" на терените между Скопие и Гевгели, ако ме разбирате какво искам да кажа. А за Малкия и Големия Шенген изобщо да не говорим.

(Oт БТА)



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*