На 3 октомври през далечната 1889 г. се ражда Карл фон Осиецки – човекът, който по-късно ще се противопостави на Хитлер.
Баща му е държавен служител, който умира, когато Карл е едва на 2 години. Майката на Осиецки се омъжва повторно за Густав Валтер – социалдемократ, който оказва влияние върху формирането на политическите нагласи на момчето.
Осиецки не се представя много добре в училище и го напуска, когато е на 17 години, за да стане държавен служител в администрацията на родния си град Хамбург. Скоро се насочва към журналистиката - професията, в която изгражда кариера. Първата му публикация е в „Das Freie Folk” („Свободният народ“) – седмичен орган на Демократическия съюз.
Не след дълго неговият критичен поглед към войната му донася обвинение за „обида към общото благо“. Пруското министерство на войната не е съгласно със статията му, критикуваща провоенното решение на съда в Ерфурт. Осиецки трябва да се яви в съда, но младата му съпруга тайно успява да плати глобата му.
Пацифизъм
Въпреки че здравето на Осиецки е влошено, той е призован за военна служба през юни 1916 г. След Първата световна война Карл вече е утвърден пацифист и демократ. Той се завръща в Хамбург, където изнася речи как хората трябва да бъдат възпитани към „миролюбиво мислене“.
След като опитите му за бизнес се провалят, Осиецки приема да стане секретар на Германското дружество за мир, което е със седалище в Берлин. Но неговият темперамент не му позволява да привикне в работата в офис и скоро той заема поста на чуждестранен редактор към „Berliner Volkszeitung”. Редакторската политика на изданието е безпартийна, демократична и антивоенна.
Журналистическа кариера
Карл все пак има кратък флирт с политиката, когато през 1923-1924 г. целият редакторски състав на вестника участва в създаването на нова партия – Републиканската партия. След поражението на партията в изборите за Райхстага през май 1924 г. Осиецки се присъединява към политическия седмичник „Tagebuch”, където описва разочарованието от политическите си усилия, както и известния скептицизъм по отношение на мъдростта на масите.
През 1926 г. Зигфрид Якобсон, основател и редактор на „Die Weltbuhne“ („Световна сцена“), предлага на Карл позиция в редакцията му. Якобсон се опитва да разкрие и оповести тайното превъоръжаване на Германия, а Осиецки трябва да продължи тази непопулярна редакторска политика след смъртта на Зигфрид.
Разкрития срещу нацистите и Хитлер
Карл го прави като публикува статия на Бертолд Якоб, в която Ваймарското правителство е обвинено, че поддържа полувоенни формирования. Понеже е отговорен редактор, Осиецки е съден за клевета, признат за виновен и осъден на един месец затвор.
Въпреки това Осиецки отказва да бъде сплашен и през март 1929 г. отново публикува статия (на Валтер Крайзер), която е против тайното превъоръжаване на Германия в нарушение на Версайския договор. Този път той е обвинен за издаване на военни тайни и през 1931 г. е осъден на 18 месеца затвор. Освободен е след седем месеца по време на коледната амнистия от 1932 г.
Избира да се бори за мир в родината си
До началото на 1933 г. Осиецки разпознава тежестта на политическата ситуация в Германия, но отказва да напусне страната. Според него човек говори с празен глас отвъд границата.
На 28 февруари 1933 г., сутринта след пожара в Райхстага, Осиецки е задържан в дома си от тайната полиция. Първо е изпратен в затвор, а след това и в концентрационен лагер. Там, според сведения на други затворници, той е бил малтретиран, дори е бил принуден да извършва тежък труд, въпреки че е претърпял сърдечен удар.
Нобелова награда за мир
Кандидатурата на Осиецки за Нобеловата награда за мир е предложена за първи път през 1934 г. Предприета е петиция за получаването на наградата от Осиецки. Много известни личности я подписват. И през 1936 г. Нобелът е присъден на немския пацифист.
В този момент Осиецки е болен от туберкулоза и му остава съвсем малко време живот. Въпреки това нацисткото правителство отказа да го освободи от концентрационния лагер. Дори иска той да откаже наградата. Осиецки не уважава това искане.
Германското министерство на пропагандата обявява публично, че Осиецки е свободен да отиде в Норвегия, за да приеме наградата. Документите на тайната полиция обаче сочат, че на Карл е отказан паспорт и въпреки че му е разрешено да влезе в цивилна болница, той е държан под постоянно наблюдение до смъртта си през май 1938г.
На германската преса е забранено да коментира присъждането на наградата на Осиецки, а германското правителство постановява, че в бъдеще никой германец не може да приеме нито една Нобелова награда.
Последната публична изява на Карл е в кратко съдебно заседание, на което адвокатът му е осъден на две години тежък труд заради присвояване на повечето пари от наградата на Осиецки.
Източник: https:www.24chasa.bg
