Дискусия с участието на зам.-председател на ЕК, преподаватели и бизнес лидери, организирана от "Образование България 2030"
Ева Майдел: В България трябва да има повече щастливо реализирали се млади хора
Два приоритета, които да изпълним в сферата на образованието, очерта българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел - всяко българско дете да може да чете и да разбира какво чете и да имаме повече щастливо реализирали се млади хора на пазара на труда.
Тя взе участие в дискусията “Предизвикателства 2030: Ключови компетенции за успех”, организирана от сдружение “Образование България 2030” с медийното партньорство в. “24 часа” . В нея взеха участие и вицепрезидентът на ЕК Юрки Катайнен, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, изпълнителният директор на “Образование България 2030” Веселин Димитров, както и представители на бизнеса, неправителствени организации и експерти в сферата на образованието и заетостта.
Ева Майдел припомни как сдружение “Образование България 2030” е било сформирано с нейно участие преди 4 г. в същата зала 10 на НДК, където се проведе и дискусията. Оттогава Министерството на образованието и науката е направило огромни стъпки, за да имаме по-подготвени кадри в икономиката. “Обществото трябва да прегърне образованието като общ национален приоритет”, категорична беше Майдел.
“България е една от страните членки с активна образователна система. Тази инициатива е важна, защото събира различни заинтересовани страни. Тя може да е пример за останалите държави, които се борят със същите проблеми, аз ги насърчавам да създадат подобен форум”, заяви Катайнен. Той похвали страната ни, че има осезаеми промени в образователната система, но изтъкна и слабите ни места - уменията, които се изучават, не са свързани с пазара на труда,
ранното
напускане
на училището
или неходенето изобщо, демографската ситуация в страната.
Приоритет на ЕК са дигиталните умения - България е една от страните с най-много хора, които не притежават такива. 25% от работната сила у нас нямат никакви, докато в Европа процентът е 10. Необходимо е и изграждане на критично мислене, способност за решаване на проблеми, работа и координация на хора, както и за преход между различни работни места. Затова комисията е предложила всеки човек да разполага със свое лично учебно досие, тъй като хората се учат цял живот.
Катайнен изтъкна и
важността на
програмата
за обмен
“Еразъм+”,
в която са участвали 57 хил. българи. Той нарече програмата “бисер в нашите ръце, основен инструмент, за да се превърнем в реална европейска образователна зона”. Тя обаче трябва да се използва не само от ученици, но и от учители.
“Предизвикателство пред нас е ефективно да въведем компетентностния подход, да променим доминиращата култура в системата - по-малко въз основа на инструкциите, повече въз основа на енергията на учителите и училищата да използват иновативни методи, да провокират интереса за учене на децата въз основа на обмяната на опит между учители и училища”, каза министър Красимир Вълчев.
Според него в момента компетентностният подход не се прилага достатъчно ефективно. Промяната на учебните програми не била достатъчна и изисква време. “В момента системата, ако е автомобил, той е по наклон в обратната посока, в посоката на 20-и век. Ние всички трябва да опрем ръце, за да достигне точката, от която
да започне
да върви в
другата посока
Не може да променим методите на обучение и доминиращата култура с разпоредба в нормативен документ”, каза още министърът. Според него ролята на учителя трябва да се промени от лектор към лидер на образователния процес и ментор.
Темата за уменията на учителите беше една от основните в дискусията. От “Заедно в час” говориха за създаването на европейски институт за учители, който да задава модел за педагогическите факултети. Идеята беше приета и от министър Вълчев, и от Катайнен. На първо време обаче той предложи помощ от ЕК да оцени образователните ни системи.
От “Образование без граници” също бяха категорични, че ролята на преподавателите се променя от лектор към вдъхновител, и предложиха едно от решенията за по-лесно изминаване на този преход - онлайн платформи, които предлагат готово интерактивно съдържание. Генералният директор на “Хюлет-Пакард” за България Ираван Хира пък припомни започналата вече това лято инициатива на “Образование България 2030” и Българския форум на бизнес лидерите - “Мениджърска академия за училищни директори”, която по негови думи трябва да се надгради.
Подобряване на финансовата култура в училищата поиска Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк”. Препоръча и подобряване на способността да се учи ефективно.
Да се наблегне на проучванията накъде върви образованието в България, за сътрудничеството между университетите и частния сектор предложи постоянният представител на Световната банка за България Фабрицио Дзарконе. Той каза още, че заедно с министерството могат да стигнат до правилния начин, по който да развиваме иновации и да инвестираме по-целенасочено в ресурсите - и финансовите, и човешките.
Златка Димитрова, координатор на
сдружение “Образование България 2030”:
Учителите да насърчават децата да учат чрез преживяване
Промяната в образованието става много бавно
- Защо “Образование България 2030” подкрепя програмата “Мотивирани учители”?
- Програмата е важна, защото цели преодоляването на значим проблем - недостига на учители в най-уязвимите райони и там, където резултатите са най-ниски. Ако промените бъдат приети, програмата ще се отвори и за бакалаври, а не само за магистри, както досега. Допълнителният финансов стимул за учителите ще се увеличи от 300 на 500 лв. на месец и 200 лв. допълнително за наем на жилище за 1 г. Тези мерки имат потенциала да привлекат повече качествени хора към учителската професия. Те могат да мотивират опитните учители да изберат да преподават в училища, които срещат проблемите, които водят до неравенствата в качеството на образованието. Това са бедността в даден район, сегрегацията, множеството ученици с майчин език, различен от български.
- Какъв според вас е креативният учител и какъв трябва да бъде той през 2030 г.?
- Днес към учителите има изключително много очаквания. Може би най-доброто, което може да искаме от тях през 2030 г., е да бъдат отворени към света, да са готови да експериментират и да учат постоянно. Въпреки че образователната система е все още консервативна, има тенденция да се дава повече свобода на учителя да избира как да преподава в клас. Едни учители избират да инвестират време и усилия в прилагането на нови методи на преподаване, а други предпочитат да работят по вече утвърдени модели в тяхната практика. Но тези модели в много малка степен могат да отговорят на променящия се свят. Днес, както и през 2030 г., дигиталните технологии могат да помогнат на учителя да прилага иновативни идеи, но те не са най-определящи за креативността. По-скоро от учителите ще се очаква да придобият уменията да боравят с различни източници на информация. Те ще трябва да насърчават учениците да учат чрез преживяване, а не чрез “зубрене” и да създават позитивна среда.
- Как “Образование България 2030” помага на образованието?
- Ключовото е, че обединяваме около 40 организации от бизнеса, гражданския сектор и публични институции и работим заедно за по-качествено образование до 2030 г. За целта правим ежегоден мониторинг и анализ на политиките в образованието, информираме обществото за тенденциите и се застъпваме за нужните промени. Досега сме публикували 4 доклада за образованието, съорганизирали сме последните 3 най-големи форума за образование в България, обучили сме над 1000 ученици на умения на 21-и в. и сме представили становища за промени на нормативната уредба. Надяваме се, че подобно уникално обединение на различни заинтересовани страни може да допринесе за ефективни промени в образованието.
- Какво показва мониторингът, който правите на образованието?
- Промяната в образованието става много бавно. Въпреки усилията резултатите на учениците продължават да са твърде ниски на фона на ЕС и са силно обвързани с техния произход. Очакванията към учениците са отново най-вече да запаметяват и възпроизвеждат информация и по-малко да развиват умения и нагласи за успех. Част от учениците все още напускат преждевременно системата, а недостигът на учители по точни науки и чужди езици води след себе си редица други проблеми. Има и положителни тенденции. Завършилите професионално образование се реализират по-добре на пазара на труда. Създават се повече условия за взаимодействие между бизнеса и образованието. На училищата се дава повече свобода за иновации.
- Реално ли е през 2030 г. всички младежи да завършват средно образование?
- Важното е не дали е реално, а че ако не се случи, последиците за България ще бъдат крайно негативни. С всяка година броят на младите хора в България намалява. С оглед на това имаме още по-голяма причина тези, които са тук, да получат най-малко средно образование, за да може българската икономика да бъде конкурентна. Необходима е цялостна държавна политика, която да бъде подплатена с капацитет, ефективност и финансови средства.
Източник: https:www.24chasa.bg
