• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Само добре омесената халва се дели на конци

Януари 31
05:01 2020
A+ A-
5412 прегледа

Иван Стефанов - Сладкаря я открил в Македония, нищо че у нас я знаем като ябланска

Синът му Стефан обаче отнесъл тайната й в гроба

Няма българин, който не е опитвал от ябланската халва - тази, която се точи на конци и оставя неповторим вкус!

Някога - преди 1989 г., това бе търсено и предпочитано изкушение за всички, пътуващи по пътя от София за Варна. Тогава халвата се продаваше само в центъра на Ябланица. Автобусите от и за морето преминаваха оттам и задължително спираха за почивка. От слизаха хора, които се устремяваха в една посока - към сладкарницата на гърба на общината. Там по цял ден имаше опашки за сусамената халва. Още през 2012 г. тръгнахме по следите на оригиналната ѝ рецепта. Искахме да разберем как е започнало производството, кой първи е забъркал в казана съставките, какви са те.

“Ние ѝ викаме ябланска, ама тя не е от нашия край. Тук я донесъл Иван Сладкаря - търсете внучката му, тя ще ви разкаже най-добре”, съветва ни пенсионерка насред Ябланица. Екипът ни обикаляше из градчето, но все се натъкваше на хора, които не са кореняци. Накрая, след доста питане из уличките, открихме жълтата къща на внучката Геновева.  

Високо на гърба на двуетажната постройка чернееше плоча. Времето почти бе изтрило надписа, но се четеше:

“Сладкарска работилница за захарни изделия ТРУДЪ на Иванъ Стефановъ”

Симпатична белокоса жена ни посрещна и покани в дома си. Доволна бе, че ще извадим от забвение близките ѝ. Започна да разказва, че оттук е тръгнала прочутата халва. Най-първо дядо ѝ я правел в приземния етаж, където била сладкарската му работилница. В наши дни помещението е просторен хол, в който ни посрещна Геновева.

Иван Стефанов Богоев бил родом от Прилеп, Македония. По време на войната пристигнал в София и срещнал Елена - тя пък била от Скравена. Залюбили се, оженили се и почнали собствен бизнес. Иван пренесъл от Македония майсторлъка на халва, локум и бонбони. Било в началото на XX век - семейството се издържало от направата им в София. Децата на Богоеви идвали едно подир друго - първо Райна, после Стефан, Христо, Георги. Но алъш-веришът не вървял, парите не стигали за многобройната челяд.  

Преместили се в Ботевград, и там не потръгнало, пробвали в Джурово - също неуспешно. Около 1930 г. се установили в Ябланица. И семейното предприятие заработило с пълна пара. Към асортимента добавили и бяло сладко, с което местните гощавали съседи.

“Беше вълшебно това сладко - сънувам го още”, разказва Геновева.

Всеки бил натоварен да върши нещо: Райна увивала бонбоните в шарени хартийки, Георги с каруца разкарвал готовата продукция по дюкяните и близките села. За жалост, Христо загинал на фронта и само Стефан имал привилегията да учи занаята на баща си.

Дъщерята разказваше, че слагали халвата вдървени сандъчета, покрити със специална блажна хартия, за да не се лепи, а от калъпите в магазините режели кой колкото иска да си купи.

“Не знам точно каква бе тайната на чудната халва - тя си отиде с татко”, редеше разказа си възрастната жена. Запомнила как в големи казани варели вода и захар, после към сгъстения сироп прибавяли корени от чувен. Накрая сместа се прехвърляла в казани със сусамен тахан и почвало дългото месене на ръка. Процесът бил труден, но само добре омесената халва се деляла на конци. А направената от дядо ѝ и баща ѝ винаги била такава.

“Бях малка, но помня, че дядо получи писмо от Швейцария. Канеха го да замине, там да покаже майсторлък”, продължаваха спомените на Геновева. Как са научили чак там за халвата, кой е изпратил поканата - това не знаеше, Баба ѝ Елена обаче твърдо се противопоставила - рекла, че вече са стари и е късно да странстват.

С идването на социализма ликвидирали частното производство. Но някой местен управник проявил мъдрост и решил, че затваряйки работилницата на бай Иван, не бива да затриват халвата. Пък и през селото минавал пътят за София. Пътуването с автобуси по онова време било бавно, траело половин ден. Затова спирали за почивка на уморените и огладнели пасажери.

Та затова отворили цех в местния Наркооп, назначили работници и поканили бай Иван и Стефан да ги учат на занаят. След време разширили производството - търсенето станало по-голямо. Геновева твърдеше, че процесът ставал под техен надзор, но те никога не разкрили секрета му.

“Защо ли? Ами защото не виждаха смисъл - не бяха вече частници”, простичко обясняваше тя. През 1977 г. Иван Сладкаря починал на 86 г. Едва 65-годишен през 1985 г. от този свят си отишъл и синът му Стефан - с него погребали и тайната рецепта за халвата.

Случайни хора, които срещахме из града, казваха, че сегашната халва няма нищо общо с онази - истинската. Сега я правели на няколко места, едното било край село Добревци.

“Тук съдружник беше Павлин Макаров, син на майстор, който се е учил при Стефан”, казаха в малкото предприятие, заобиколено от зеленината на поляни и дървета.  

Запазена била старата технология - всичко се правело ръчно. Седем души се трудеха покрай казаните и масите. И машини нямаше, макар помещенията да са модерни, съобразени с европейските изисквания. Майсторът в цеха също ръчно месеше халвата.

“Три часа и половина са нужни за направата на 100 кг халва - ние вадим по 300 кг на ден”, обясняваше той, докато надзираваше варенето на захарния сироп. Сместа бе в нещо, което много прилича на казан за варене на ракия. Сусамовият тахан бе сложен в други 4 медни съда и чакаше. “Тази най-важна съставка е внос от Индия”, допълва служителка на фирмата. И сочи към една от масите, където стоеше млад мъж с бяла престилка. С разграфена дървена летва и специален нож той режеше фруктова халва. “Примитивно, но истинско”, казва жената.

Днес внучката на Иван Сладкаря Геновева е 66-годишна пенсионерка. Двете ѝ пораснали дъщери имат свои семейства и са я дарили с 4-ма пораснали внуци.

Наследниците на Иван Сладкаря не са продължители на занаята му. Голямата щерка на Геновева е помощник-възпитател в детска градина, малката работи в ДАНС - техните деца също не мислят да тръгват по пътя на прапрадядо си.

“Никой вече не си спомня историята на халвата, прочула града ни. Мъчно ми е, че само журналисти от време на време ме търсят да им разказвам кое как е било”, с огорчение казва Геновева. Дядовата ѝ къща вече е пребоядисана в бяло, сменена е и дограмата.

Но сладкарската работилница, превърната в хол, все така събира голямото семейство по празници. За съжаление, в далечните години на соца никой от семейството не се е сетил да регистрира търговска марка на уникалния сладкиш - така може би и рецептата щеше да бъде запазена, казва още Геновева. Сегашната ябланска халва се продава на множество сергии и в павилиони, накацали от двете страни на пътя София - Варна. По-възрастните шофьори и пътници, които спират и я опитват, обаче са категорични: доближава се по вкус до тази отпреди 30 г., но онази си е отишла с бай Иван Сладкаря и сина му Стефан.



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*