Кашмирският въпрос си остава трудноразрешим още от 1947 г., когато Кашмир се превръща в политическа ябълка на раздора между Индия и Пакистан, в болезнена точка на политическата карта на света. Международната общност предлага пътища за решаване на проблема, но засега усилията удрят на камък. Сепаратистките нагласи спрямо Кашмир в Индия и Пакистан и дори извън южноазиатския регион не стихват, водейки до постоянни сблъсъци между привърженици и противници на идеята Джаму и Кашмир да получи независимост.
Индийската диаспора наброява по официални данни над 160 милиона души, затова не е зле да видим нещата от религиозна гледна точка - какво мислят по кашмирския въпрос шиитите и сунитите в страната. Сунитите в Индия като цяло подкрепят идеята за независимост на Кашмир, а шиитите, обратно, са против отделяне на региона от Индия.
Водачите на забранените и на неутралните сепаратистки движения в Кашмир се борят за независимост с различни методи. Едни прилагат насилствени тактики, други са се отказали да проливат кръв, действайки чрез убеждение и мирни прояви. С твърди методи се противопоставя на индийското правителство например един от идеолозите и лидерите на сепаратистката партия "Хурията" Сайед (Саид) Али Шах Гилани - независимо от преклонната си възраст той продължава да се бори за отцепване на Кашмир и заявява, че Индия може да стане наистина могъща, развивайки стабилни и приятелски отношения с Пакистан, едва щом кашмирският въпрос бъде решен окончателно.
Любопитно е, че сред кашмирските сепаратисти има и жени, които се сражават за автономия на региона наравно с мъжете. Неуморната Асия Андраби например е в ръководството на забранено сепаратистко движение и отправя зов за "свобода" и независимост на Кашмир главно към младежта. От другата страна на барикадите виждаме днес Ясин Малик, председател на Фронта за освобождение на Джаму и Кашмир, който през 90-те загърбва изцяло насилствените методи за борба и се обявява за независимост на областта както от Индия, така и от Пакистан.
Повечето пакистанци подкрепят политиката на своите лидери Имран Хан и Ариф Алви. Но сред пакистанския елит има и хора, открито критикуващи външнополитическия курс на страната. Политик и обществен деец, Билавал Зардари - единственият син на една от най-влиятелните жени в Пакистан, покойната днес Беназир Бхуто, се стреми да гледа обективно и на външната политика на пакистанския лидер, и на тази, която води индийският премиер Нарендра Моди. Зардари полага усилия да запази неутрална позиция по много въпроси, но в Пакистан го нареждат сред опозиционните политици.
Очевидно е, че движението за отцепване на Кашмир от Индия отдавна е излязло извън границите на южноазиатския регион. Индийската диаспора също е разделена на два антагонистични лагера по кашмирския въпрос. Нещо повече, ред държави използват кашмирския проблем в свой интерес. При все че явно симпатизира на Пакистан, Китай официално коментира, от една страна, че индийско-пакистанските териториални противоречия трябва да намерят решение по мирен път, от друга - провежда военни учения с пакистанската армия, подпомага модернизацията на пакистанските оръжия и бойна техника и инвестира в Азад Кашмир (област от пакистанската част на региона, б. пр.).
Пакистан търси подкрепа и от САЩ. С включването си през 50-те в СЕАТО и СЕНТО - американските военнополитически блокове в Азия, пакистанското правителство цели да издейства от администрацията на САЩ подкрепа в кашмирския спор с Индия. Но САЩ и тогава, и днес балансират, оставайки неутрални; щом потрябва - пускат Пакистан по-близо, а щом потрябва - отблъскват го, флиртувайки с Индия и други страни от Южна Азия.
Позиция, сходна с тази на САЩ, заема и Мъгливият Албион - макар общо взето неутрален, не изоставя стремежа да си държи ръката на пулса. Лондон има нагласа да развива политически и търговско-икономически отношения с Индия и Пакистан, тъй като бившите южноазиатски колонии винаги са били разглеждани като британска сфера на влияние. Запазването на баланса е в интерес и на Русия, която гради дългосрочни приятелски отношения с Индия и Пакистан. В очите на Русия влизането на Индия и Пакистан в Шанхайската организация за сътрудничество безспорно е стратегическо предимство, а също и надежда страните в крайна сметка да се разберат за мирно решаване на кашмирския въпрос.
/БТА/
Източник: https:www.24chasa.bg
