И евтиното вино може да бъде добро, казва науката

https://mreja.bg/skandali/i-evtinoto-vino-mozhe-da-bade-dobro-kazva-naukata/58741 Mreja.bg
И евтиното вино може да бъде добро, казва науката


Цената на бутилката много често влияе психологически върху пиячите

Каква е разликата между виното, което струва 3 евро, и това, което е 300 евро? Вредно ли е евтиното вино? Защо някои хора ги боли глава от вино? Какво мисли науката по тези въпроси?

Според професора по енология Джеймс Харбъртсън от Университета на Вашингтон евтиното вино съвсем не е вредно. Така твърди той пред изданието “Бизнес Инсайдър”.

Не е вярно и

че евтиното вино

съдържа по-високо

количество арсен,

което може да доведе до щети за организма. За да стане това, трябва да изпием поне 2 литра вино, или 13 чаши.

През 2015 г.във Върховния съд на Лос Анджелис бе заведено дело срещу местни винопроизводители, обвинени, че произвеждат и търгуват вино с опасно високо съдържание на неорганичен арсен. Обвинението на компания, тестваща качеството на алкохолните напитки, твърдеше, че по-голяма част от евтините вина, произвеждани от определени винарски изби, съдържат повече неорганичен арсен от скъпите вина.

В крайна сметка обаче обвиненията не бяха доказани.

Каква е тогава разликата между вино, което сме си купили за 5 евро, и онова, което струва 500? В много случаи тя може да бъде най-вече на психологическо ниво. Цената се определя въз основа на много фактори – като се започне

от името на

производителя и

се стигне до сорта,

начина на стареене

и др. Много често една евтина бутилка вино може да има по-добър вкус и аромат от скъпо вино. Дали за някои хора не играе прекалено много факторът “висока цена”, определяйки дадено вино за по-добро?

Според американския професор тест с хора със завързани очи, на които се предлага да опитат скъпи и евтини вина, показва, че скъпо съвсем не е равно на по-добро, а евтино – на по-лошо. Тези, които не са експерти по вино например, не определят скъпите напитки за по-качествени за разлика от разбирачите.

Цената на дадена бутилка обаче е определящ фактор за колекционерите.

Друг въпрос, който вълнува мнозина, е защо при някои вина има по-високо количество танини. Представете си сухия вкус, който остава в устата ви при отпиването на някои червени вина, по подобие на онзи, който остава и след отпиването на определени видове чай. Ето това са естествените химически съставки, които се намират в червеното вино и в черния чай. Именно те превръщат червеното вино в по-плътно.

Танините се свързват с протеини, като например тези на слюнката, и затова чувстваме сухота в устата. Определянето на вкуса на дадено вино обаче изисква тренираност, прави се от експерти, защото в случая става въпрос и за изразяването и описването на усещанията, които предизвиква. Ако не сте експерт по вино и ви харесва на вкус и аромат това, което струва 3 евро, повече от онова, което е 30 евро, няма нищо лошо, даже е прекрасно, като се има предвид, че от това ще спечели джобът ви.

Различни изследвания доказват, че много хора изпитват

наслада от факта,

че дадено нещо –

било то вино или

храна, струва повече

и от това то им изглежда по-вкусно или добро. Тук явно влияе психологическият фактор. Така че ако ви е по-сладко, когато дадено нещо е по-скъпо, то тогава купувайте си от него. 

А каква точно е разликата между флоралните и фруктовите аромати на виното и как да ги различим? Проф. Харбъртсън предлага да си направим сами следния тест – да си вземем желирани бонбони с най-различен фруктов вкус и да ги разделим по видове, след което да ги оставим настрана. След 2 дни той съветва да опитаме със завързани очи бонбоните от различен вкус, опитвайки се да отгатнем кой точно е той. После обаче трябва да опитаме заедно два бонбона с различен вкус, пробвайки да отгатнем какъв е той. Дали ще успеем?

Същото е и с виното – когато го опитваме, не всеки от нас може да разбере какви точно са флоралните и фруктовите му аромати. И в двата случая – и при бонбоните, и при виното, става въпрос само за нещо, което не е череша или ягода, а само напомня за нея.

Ароматът на виното е определящ фактор за това, дали ни харесва, или не. В едно вино може да се омесват най-различни флорални или фруктови аромати. Дали ни харесват или не, зависи и от факта

колко време

бутилката е

останала отворена

Във всички случаи виното съдържа огромно количество химически съставки, които реагират или се променят при окисляването. Серия от химически реакции, които се извършват в момента на отварянето на бутилката, могат да променят тотално аромата на виното, когато стигне до чашата ви. Когато кислородът се смеси с феноловите съставки на виното, това води до окисляване – ако това стане прекалено бързо,може да провали питието. Така фруктовите му аромати могат само за няколко часа да се променят или влошат.

Защо някои хора

получават

главоболие,

когато пият вино?

Много често виновник за това са сулфитите, съдържащи се в повечето вина, към които може да изпитваме непоносимост. Сярата и сулфитите обаче имат мощно защитно действие и предпазват виното от бързо окисляване, което би означавало влошаване на вкусовите му характеристики.

Почти е невъзможно да се пие вино без сулфити. Част от тях се получават при ферментацията на виното, т.е. когато с помощта на дрождите гроздовият сок се превръща във вино. Много хора са чувствителни към сулфитите, които по принцип може да се намират не само във виното, но и в други продукти под формата на консерванти.

Защо трябва да

декантираме виното

В случая става въпрос за процес, свързан пряко с по-добро възприемане на уханието му, но също така и с утаяването на твърдите частици, които може да са се образували при по-отлежалите вина.

Декантирането на виното може да помогне за смекчаване на аромата му, в случай че е много силен, както и за утаяването на дъното на каната на твърдите частици.

Източник: https:www.24chasa.bg


0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.