Преди години Полфрийман е посегнал с нож и на двама свои сънародници Единственото, което мога да направя, е да призова хората да заплюят тези съдии, казва в интервю за "24 часа" Христо Монов, баща на убития студент
- Г-н Монов, подадохте жалба във Върховната касационна прокуратура срещу предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Какви аргументи посочихте в нея?
- Нарушение на чл. 32 от Наказателнопроцесуалния кодекс. Вместо с решение съдът се е произнесъл с определение. На това основание аз и съпругата ми искаме възобновяване на делото за предсрочното условно освобождаване на убиеца на сина ни. Нищо повече.
Жалбата я подаде съпругата ми, която е юрист. Както казахте, в деловодството на Върховната касационна прокуратура. Тя е адресирана до главния прокурор. Приета е, разбира се. Това е жалба и не могат да я върнат.
Но пък някои казват, че определението не можело да бъде жалено. Така играят на термини. Дребни душици с нищожен интелект. (Два часа по-късно главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане във Върховния касационен съд за възобновяване на делото за предсрочно условно освобождаване. “ 24 часа” обаче не потърси Христо Монов за първи коментар, защото по време на интервюто той се почувства много зле и помоли за прекъсване. Причината - от четвъртък, когато стана известно решението, е постоянно с високо кръвно, почти не е спал и е на силни медикаменти - б.р.)
- От миналия четвъртък, когато стана ясно определението за предсрочното условно освобождаване на Полфрийман, постановено от съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, получихте безпрецедентна подкрепа от хората.
- От цяла България ми се обаждат хора и това е най-важното. Соросоидите най-накрая успяха да обединят България срещу себе си, което е страхотно. Предполагам, че сега духът на сина ми тържествува там някъде във вечните ловни полета.
- А от държавни институции или представители на съдебната система?
- Най-малко от съдебната система трябва да се свързват с мен. Тя е отделна и независима, но много хора, които са в нея или в политиката и във всички останали власти, се обадиха и ми казаха: “Ние сме със семейството ви”.
Дори хора, с които, докато бях народен представител, съм влизал в някакви битки, дори и такива се обадиха, за което им благодаря.
- Тази безпрецедентна подкрепа може ли да промени нещо?
- Ще промени. Според мен ще направи така, че такива хора като Калин Калпакчиев и Весислава Иванова няма да бъдат повече в съдебната система, а всеки, който се изкушава като тях да престъпва границите на морала и закона, ще има едно наум дали трябва да го прави. Независимо от това по какъв начин и с какви числа е бил мотивиран.
Единственото, което мога да направя, е да призова всички българи да заплюят тези съдии, нищо повече.
- Основният мотив в определението за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман е, че се е поправил. Вие сте психолог. Може ли човек за една година да се поправи и да се разкае за това, което години наред е отричал - убийството на сина ви?
- В последната си дума по време на съдебния процес аз предупредих съдиите, че пред тях има социопат. А социопатите не подлежат на поправяне. Но може би това е повод в нашите закони да се запише, че хора с подобна характеристика трябва да бъдат третирани по друг, специален начин. Че трябва да бъдат завинаги лишени от възможността да реализират своите престъпни нагласи и мотиви в обществото, тоест те да бъдат в затвора до живот. Защото такава е същността им.
Този (Джок Полфрийман - б.р.) 3 години преди убийството на сина ми е направил същото в собствената си държава, но тогава двете момчета са останали живи.
- С нож ли им е посегнал?
- Пак е било в навечерието на Нова година (Андрей Монов е убит на 28 декември 2007 г. - б.р.), но тъй като е бил непълнолетен, деянието му е заличено. Предполагам, че заради начина, по който работи семейството му. С достатъчно солидни финансови аргументи жертвите са били принудени да замълчат.
- Семейството на Полфрийман заможно ли е?
- Така се говори. Зад него стоял най-богатият австралиец. А и държавата им може би.
Когато бях народен представител, срещу мен, разбирайте срещу българските институции, имаше такъв натиск. Но така са империите. Застават дори зад такива нискокачествени индивиди, които са техни поданици. Но това, което сега се случи, че ние всички въстанахме срещу поданика на една империя и слугите му в България, показва, че не сме за подценяване като народ и нация.
- Какво имате предвид, като казвате, че е оказван натиск върху вас?
- Мога да говоря за себе си. Когато бях депутат, в кабинета ми в Народното събрание дойде посланичката на Австралия и 2 часа разговаряхме. Накрая се прегърнахме. Тя разбра моите аргументи защо не искаме и не позволяваме той да бъде върнат в Австралия и да изтърпява наказанието си там.
- По време на делото или след това Полфрийман или неговото семейство свърза ли се с вас, за да ви се извини?
- Не. Чак на последното заседание на съда баща му измънка нещо подобно. Но това е социопатът. Той не признава извършеното и не изпитва чувство за вина. Преди година в едно телевизионно интервю твърдеше, че не е извършил това, за което е осъден.
- Преди дни пред “24 часа” казахте, че пари от кръвта на сина си няма да изкарвате, но през тези 8 години от окончателното осъждане на Полфрийман от ВКС през 2011 г. не можехте ли да настоявате или да се оплачете, че той не изплаща обезщетението в размер на 400 хил. лв.? Все пак то е присъдено с решение на съд.
- Да, той е осъден и трябва да изпълни тази присъда, но точно там е и другият проблем, че ние като страна нямаме никакви инструменти да го принудим, ако си отиде в неговата държава, да изплати обезщетението. Той се подигра още веднъж с една присъда, издадена в България.Но нищо не може да се направи, единственото, което мога да сторя, е да призова всички българи да заплюят тези съдии. Нищо повече.
Най-важното е да направим така, че подобни недостойни хора да ги няма в българската правосъдна система. Че да може поне част от устоите на държавата, каквато е съдебната система, да бъдат здрави. Чух, че вече има петиция за оставката на тези хора. На 26 септември ще има и митинг на площад “България”, организаторите прекрасно са избрали мястото. Точно това трябва да кажем: Махайте се оттам, за да имаме вяра в една от устоите на държавността.
- Кой организира митинга?
- Не знам, обадиха ми се хора, които казаха, че организират митинг. Аз им благодарих.
- Вие ще отидете ли?
- Ако съм жив дотогава.
- Не е ли парадоксално - от една страна, Полфрийман е голям борец за своите права, а от друга - не изпълнява задълженията, които произтичат от съдебно решение?
- Пак ви казвам, защото е социопат и по тази причина не бива да е в обществото. Нашите закони са направени така от соросоидите, че най-защитен е престъпникът. Това е повод да махнем соросоидите от съдебната система.
Като казвам соросоиди, имам предвид тези, които изповядват идеологията на крайния либерализъм, която е марксистка. Колкото и да е странно, те не са десни. Те са марксисти, и то в най-отчаяния им вид, като тази Джудит Бътлър, която вкара джендър идеологията.
Разбирате ли колко е застрашено обществото ни? Ние, които създадохме света като култура, такава, каквато е, защото претендирам да съм наследник на такава култура, бидейки българин, се предадохме на тези, които я съсипаха.
В държави като САЩ и Австралия Европа изхвърли боклуците си и те сега ни създават ценностната система. Той неслучайно се казва Полфрийман. Носи името на първия свободен човек от неговото семейство, отишъл там да избива аборигените.
Но дойде да избива и българи, създали културата на съвременния свят, защото ни мисли за аборигени.
Имената на четирима прапрародители на моя син по линия на съпругата ми и моя са изписани на паметниците на загиналите в Априлското въстание и във войните за национално обединение. Но дойде един и свърши нашия генетичен път. Време е да се събудим.
- Ако сега се върнете назад, бихте ли променили нещо? Например да бъдете по-активни, да търсите и вие правозащитни организации, за да не се стигне до условното предсрочно освобождаване на Полфрийман 6 години и половина преди края на наказанието му?
- Не, нямаше какво да направим. Ако можех да се върна преди 12 години, нямаше да изгладя ризата на сина ми и да го пусна да излезе навън и да отиде на събирането, към което се беше отправил. Това е единственото, което бих направил. Понякога сме пионки в някои големи игри. Само че с това определение тези хора превърнаха всички нас от пионки в царици. Нищо, ще си получат заслуженото.
Ето, например отидоха си и двамата от “Шарли ебдо”, които публикуваха една гнусна карикатура по повод на процеса. Аз вече вярвам в създателя. Той е разбрал, че моето момче е морално. И затова може би го е прибрал по- рано при себе си, за да го пази за един друг по-добър свят. Само че аз ще се боря, докато съм жив, този свят, в който живея, да стане по-добър. И първата, много малка стъпка е Калпакчиев и Иванова вън от съдебната система. Те нямат качествата да бъдат в нея.
- Вашият син също е учил право, искал е да бъде магистрат.
- Това не е ирония. Това е трагедията на съдбата. Но от нас зависи да направим точната преценка и да действаме по правилния начин, а тя е, че няма да позволим подобни хора да са в съдебната система.
Източник: https:www.24chasa.bg
