Актьорът, който се превъплъщава в прочутия щангист, качва 12 кг за ролята на Наим Сюлейманоглу
С Хаят ван Ек разговаря Симона Бузова
- Удивително много приличате на Наим Сюлейманоглу. Заради това ли бяхте избран за ролята в биографичния филм за щангиста “Джобния Херкулес”?
- Мениджърът ми поддържаше контакт с кастинг мениджърите на проекта, така разбрахме за филма. Говорихме с тях и още на първата среща взаимно се съгласихме аз да изиграя ролята на Наим Сюлейманоглу.
- Освен външния вид прилича ли си характерът на младия Наим с вашия, или той е коренно различна личност?
- С Наим имам някакви прилики, но като личности сме много различни.
- Преди да получите ролята, знаехте ли нещо за Наим? Бяхте ли чували за него?
- Преди да получа ролята, знаех много малко за Наим. Всъщност само за кариерата му като атлет. Научих повече за живота му покрай филма и снимките, за което се радвам страшно много.
- Научи ли ви на нещо Наим?
- Да, от Наим научих, че волята може да промени целия свят.
- Кое е най-голямото предизвикателство, пред което ви изправи тази роля?
- Вдигането на тежести. Това е
едно от най-трудните
физически неща,
които човек може да извърши.
- Тренирате с брата на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу. По колко пъти на ден сте в залата? Строг ли е Мухаррем? Спазвахте ли специална диета? Наложи ли се да качите килограми за ролята? Тренирали ли сте преди това?
- Всъщност с Мухаррем Сюлейманоглу тренирах само клекове с щанга и изтласкване и изхвърляне на щанга, бодибилдинг треньорът ми се казва Мехмед Касап. С него тренирам 5 дни в седмицата в залата, но сме заедно постоянно. Тренирал съм и преди, но никога толкова сериозно. Мехмед е звяр, луд е и изобщо не се шегува с качването на килограми. Много е стриктен, но по забавен начин. Така че спазването на диета и всекидневните тренировки за мен са по-скоро огромно удоволствие, отколкото тежест. Спазвам специална диета за ролята. Основно ям ориз, месо и салати. За ролята на Наим трябваше и качих 12 килограма.
- От 2006 г. живеете в Турция. Баща ви е холандец, вие сте роден в Холандия. Какви хора са родителите ви, с какво се занимават?
- Майка ми е психотерапевт, а баща ми се занимава с история на изкуството. Късметлия съм и съм благословен с такива родители. Щастлив съм, че са ме възпитали и отгледали така добре.
- Спомняте ли си живота си в Холандия? Какви са първите ви спомени от Турция? Пътувате ли често?
- Разбира се, че си го спомням. В Амстердам ходех на уроци по плуване, играех “Покемон”, гледах анимации, навсякъде ходех с колелото си. Помня всяка една част от преместването си в Турция и заживяването там. Най-хубавата част от живота в първата ни къща беше невероятната гледка към морето. Когато сравня себе си с хората на моята възраст, които познавам, аз пътувам много повече от 95% от тях. Така че предполагам, че пътувам често.
- Първата ви голяма роля е във филма “Още”, в който играете Газа - тийнейджър с деспотичен баща. Това ли е първата ви роля в киното?
- Да, това е първата ми главна роля всъщност. Това беше огромна възможност и невероятно преживяване, което никога няма да забравя.
- Как започва кариерата ви като актьор?
- Когато се преместихме да живеем в Турция, майка ми ме записа в агенция.
Подписах, когато
бях на 9 години,
и така започна моето приключение.
- Винаги ли сте мечтали да бъдете актьор, или желанието се появи по-късно?
- В началото не изпитвах никаква страст. Но с времето открих, че актьорството е това, за което съм роден.
- През 2017 г. печелите наградата “Най-добър обещаваш/ млад актьор” на кинофестивала в Малатия. Възгордяхте ли се от това, или ви стимулира да покорявате нови по-големи върхове?
- Спечелването на каквато и да е награда винаги ме кара да се гордея. Давайки най-доброто от себе си и представяйки се по най-добрия възможен начин, естествено, носи постижения. Според мен това е ключът към успеха.
- Очаквате ли подобен успех и за ролята Си на Наим Сюлейманоглу в биографичния филм за него?
- Всяка роля е различна история. Цялата атмосфера се променя. Отговорът ми зависи от това какво разбираме под успех. Това, което искам да кажа, е, че се надявам на най-доброто.
- В момента снимате в България. Какви са впечатленията ви за страната ни? Посетихте ли забележителностите в околността? Научихте ли някоя дума или израз на български?
- Природата винаги е била от огромно значение за нас. Мисля, че екипът успя да се слее с нея. Кърджали ми се струва много спокойно място, центърът на града е изумителен с красивите си улици. Научих се да броя на български, как да поздравявам хората, няколко основни фрази, но най-вече думи, които често чувам на снимачната площадка.
На 3 септември в София ще има кастинг за мъже над 55-годишна възраст, облечени в костюми от социалистическо време. Търси ги компанията, която снима биографичния филм “Джобния Херкулес: Наим Сюлейманоглу”.
Мъжката масовка е нужна, тъй като по сценарий ще бъде пресъздаден конгрес на управляващата по онова време БКП. Идеологическите жалони на тогавашната власт играят огромна роля в живота и спортната кариера на щангиста и е естествено да бъдат показани в мащабната продукция.
Снимките в София ще са сред последните, които се правят в България. Те стартираха на 5 юни и ще продължат до 15 септември.
От началото на лятото Кърджали и Момчилград са сред топлокациите на европейското кино заради снимките на филма. Той е биографичен за легендарния щангист, а в главната роля, в кожата на младия Наим Сюлейманоглу, влиза 20-годишният актьор Хаят ван Ек. Заради това той пристигна от Турция в Кърджали и прекара известно време на българска земя заедно със свои колеги от продукцията.
Младият актьор е роден в Амстердам. Баща му е холандец, майка му е туркиня, а от шестгодишен Ван Ек живее в Турция. Сега, за да пресъздаде образа на легендарния щангист, 20-годишният младеж прекарва доста време във фитнес залата и тренира усилено с тежести под вещото ръководство на брата на Наим Мухаррем Сюлейманоглу. За снимките на “Джобния Херкулес: Наим Сюлейманоглу” Ван Ек ще облече и синьото трико на спортната легенда, с което щангистът стана световноизвестен.
В лентата роля има и актьорът Йеткин Дикинджилер, известен изпълнител и в турските сериали, който сега ще бъде в кожата на бащата на Наим. Негова майка ще бъде Селен Йозтюрк. Ролята на първия треньор на Наим - родения в България щангист Енвер Тюркилери, който се изселва в Турция през 1989 г., е поверена на Гюркан Уйгун. Режисьор на филма е Йозер Фейзиоглу, който привлича като консултант на продукцията и брата на Наим - Мухарем Сюлейманоглу.
Явно Кърджали и околността са се харесали много на турските актьори, които често публикуват в инстаграм кадри от снимачната площадка. От снимките в социалните мрежи се вижда, че част от снимките са в Кърджали и Момчилград. Освен тук лентата ще има локации в Турция и Азербайджан. Филмът ще пресъздаде бягството от България, спортната кариера в Турция, срещи и събития, личности, белязали живота на Наим Сюлейманоглу, обещават от продукцията. (24часа)
Съотборниците на Наим Сюлейманов, както е рожденото му име, го бъзикали, когато станало време да му сменят името. Според тях най-идеалното било Иван Меранзов Живков, с което щял да си живее като бей.
Иван, разбира се, е от Иван Абаджиев - треньора, когото той обичаше до последните мигове в живота си. Христо Меранзов пък бе дългогодишен шеф на федерацията по вдигане на тежести. И, разбира се, фамилията е от Тодор Живков.
Точно смяната на името му на Наум Стилиянов Шаламанов е в основата на решението на великия щангист да избяга в Турция. Той до последно не вярвал, че това ще му се случи.
Но при едно връщане от състезание Меранзов му взема паспорта и го прибира. И тръгва към Кърджали, за да си вади новите документи.
След бягството му се роди и вицът как Абаджиев брои щангистите си на летището в Мелбърн. “Един, двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветима и един Наум - 10.”
Точно преди да изчезне, Наим е първият спортист, който посещава лично Тодор Живков в кабинета му, като си говорят близо час.
Бягството му бе представено у нас едва ли не като отвличане. Трудовите колективи се събираха на протести пред посолството на Турция. Родителите му му съчиняват сърцераздирателно писмо. След няколко години обаче и те ще бъдат натирени от България.
Баща му Сюлейман, който цял живот е работил като шофьор, така и не можа да преживее изселването. В първия възможен момент той се прибра в Момчилград и заживя скромно в апартамента си, който не успял да продаде.
Майката на Наим обаче бе при него в Турция заедно с другите си деца.
Сюлейманоглу така и не забрави България до последните си дни. И никога не го е крил, въпреки че на олимпиадата в Сеул, когато е първият му сблъсък с нашите, е охраняван зверски.
След промените през 1989 година вече редовно се прибираше у нас. В Истанбул имаше специален клуб, където се събираха само изселници и се говореше единствено и само на български.
Той дори сам си нае Иван Абаджиев за последното си участие на олимпиада в Сидни, когато обаче записа нула.
“Господине, аз не мразя България или българите. Не мразя дори и тези, които ми смениха името. Аз съм роден в България, създаден съм в България”, заяви в едно интервю преди години легендарният щангист.
Наим умря на 18 ноември 2017 година, когато получи мозъчен кръвоизлив след трансплантация на черен дроб. Дълго време му се търси донор и след като бе намерен, му бе направена първата интервенция. Заради залежаването и медикаментите, които приемал, не издържали кръвоносните съдове в мозъка му.
Сюлейманоглу има четири дъщери, като две са от изселничка от България. Първата му е от японка, с която се запознава в Сеул. (24часа)
Източник: https:www.24chasa.bg
