20 км тапа на пътя към балканския град заради най-вкусния фестивал
Три са компонентите за деликатеса: бут от прасе, натурална сол и еленски въздух
Възрожденска Елена отмени Рождественските пости за уикенда и се превърна в столица на месоядци и чревоугодници от цяла България и чужбина с празника на емблематичния си деликатес - еленския бут.
Имаме
официално
разрешение от
Великотърновския
митрополит
Григорий,
за да спазим традицията и да покажем еленското гостоприемство, уточняват организаторите от общината и местния съвет по туризъм.
Възникнал преди 8 г. с идеята да възроди спомена за най-големия в града сбор, правен около Димитровден, празникът на еленския бут неслучайно вече е в топ 5 на най-колоритните и посещавани фестивали в страната. Тази година заради местните избори бе поизместен през ноември, но не само не загуби от това, а и би рекордите по посещаемост.
Щедрото слънце и пролетните температури, а и кулинарните изкушения и неизменното веселие с богата фолклорна програма привлякоха към Елена десетки хиляди души. Преди обед в събота по двулентовото криволичещо шосе почти от отклонението на главния път София-Варна се образува километрична колона от коли и автобуси в посока Балкана.
А уличките и площадите във възрожденския град буквално се задръстиха от хора, които се тълпяха пред димящите скари с вкусни мръвки, щандовете с балкански мед, сушени гъби и биосокове, плодови вина, занаятчийски стоки.
Още преди месец бяха заети над 2000 легла в хотелите и къщите за гости в района. Местните производители на уникалното мезе бяха заложили над 1500 изсушени бута по еленски, филета, суджуци и най-разнообразни месета.
“Предстои още
трима души
да започнат
производство
в по-сериозни количества, но изрично спазвайки утвърдената технология - да няма консерванти и по стародавната рецепта, която е с три компонента: бут от прасето, натурална сол и еленски въздух. Нищо друго не се допуска като добавки”, каза кметът Дилян Млъзев. Облечен в хайдушка носия, той откри празника и пожела на всички гости да им е сладко, да им е вкусно и пивко и да се забавляват.
“Събития като
това също са
социална
политика,
защото сплотяват хората”, каза и социалният министър Бисер Петков, който бе специален гост на празника.
Мечтата си 18-ото издание на празника на еленския бут да е вече международно изрази и зам.-министърът на земеделието доц. Янко Иванов, също сред официалните гости.
Иванов апелира към производителите в сферата на хранително-вкусовата промишленост да пазят традициите и увери, че земеделското министерство ще продължи да подкрепя браншовите организации - както иноваторите, така и тези, които запазват местните продукти. Областни управители, кметове, председатели на общински съвети, председателят на немската благотворителна организация “Помощ за България” Юрген Мюлер, многократно дарявал за Елена, се присъединиха към празника на балканджиите.
Те пък притежават дарбата да се веселят, а хорото върви постоянно с тях.
Търговското
хоро и еленският
бут са
запазена марка
на балканджиите. То се играе бавно, сдържано и с подчертано самочувствие. Възникнало като хоро на еснафа, с него еленчани са разпускали на мегдана по сбора на Димитровден. Хорото повеждали градинарите, завърнали се от гурбет с тежки кесии и дарове за близките си.
Хубавото е, че Търговското хоро се играе и днес. С него танцови състави от страната се изявяват на фестивали и печелят награди, разучава се в школи и читалища и се харесва на младите хора. Автентичната мелодия на Търговското хоро от Елена е описана и запазена от големия български фолклорист Иван Донков в неговата книга “Народни хора от Великотърновския край”, преведена на английски и фламандски език.
Силата, красотата и колорита на Търговското хоро пред всички показаха танцьори от великотърновската група за народни танци “Плетеница”, клуб “Традиция” от Велико Търново и еленски самодейци.
Минути по-късно
под съпровода
на Берковската
духова музика и
начело с кмета
хороводът тръгна
към парка при Бакаловата къща. Там бе подредена богата кулинарна изложба, а фолклорна група “Гласовете на Зинзара” от читалището в с. Блъсковци показа гостоприемството по балканджийски.
От рано сутринта в традиционния Касапски кът се спазваха всички ритуали при клането и “оправянето” на домашното прасе. Без един - пърленето над трап, както се е правело преди столетия в Елена. Заради африканската чума по свинете прасето, което бе разфасовано, не се коли в деня, а е с премахнати вътрешности и сертификат, за да се спазят стриктно изискванията на ветеринарномедицинските власти.
“Едно от много важните неща е да се внимава да не се прегорят бутовете на закланото вече животно, иначе се надуват и кожата се отлепва”, разкри една от тайните на майсторлъка на еленския бут бай Йордан Станев - Космата. 76-годишният мъж от 16-годишен се занимава с касаплък и е направил хиляди бутове. Тъй като еленчаните не са най-заможните хора, навремето осолявали и плешките, защото прасето храни цяла година къщата.
“Тайната на
хубавия бут е да
се насоли както
трябва и да се
опази от мухи,
да не червяса, като изсъхва. Зависи и от вниманието, с което се отнасяш към тази работа, не да го извадиш, да го закачиш и да не го погледнеш”, обяснява Космата.
До всичко, което знаят местните, се докосна и Събин Ранков - екранен партньор на шеф Андре Токев.
“Ако трябва да приготвя нещо с еленски бут, просто бих препекъл малко хляб и бих го сервирал възможно най-семпло. Този деликатес няма нужда от допълнителни вкусове”, каза той, докато гостите опитваха от изпечените край колачите месо и дроб, тънко нарязан еленски бут.
“Готвехме го със сини сливи, но той е вкусен и печен. Навремето моята баба на закуска правеше пържени филии и печен бут. И живя до 93 г.”, разказа Димитрина Иванова, която шеташе край касапите, а в неделя приготви кървавица, за да е вкусно и сладко на всички гости с традиционните еленски гозби.
Източник: https:www.24chasa.bg
