Новият химн е запят за 20-годишнината от 9.9.1944 г.
През 1963 г. е обявен конкурс за написване на нов национален химн на Народна република България. Текстът му трябва да разкрие красотите на родината, славното й историческо минало, героизма на борците за свобода и, разбира се, да подчертае ръководната роля на БКП и вечната дружба със СССР!
Поети лъскат перата, композитори кършат пръсти пред пианото, но властта не харесва нищо. А има поставен срок - химнът трябва да се запее на 9 септември по случай 20-годишнината от “победата на социалистическата революция в България”.
Радой Ралин събира във фоайето на Сатиричния театър свои колеги от вестник “Стършел”, поети, актьори, режисьори, художници и им споделя идеята си, че национален химн трябва да стане песента на Цветан Радославов “Мила родино”.
Специална молба той отправя към “стършелите”: да популяризират тази песен навсякъде, където имат възможност. И всички започват да лобират за “Мила родино” на представления, по естради, на турнета, в интервюта, по радиото и прохождащата БНТ. Постепенно идеята стига и до “най-горе” и там надават ухо към “волята на народа”. Но
нещата поема на
ръчно управление
лично Тодор Живков
- първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател на България.
Поетът Георги Джагаров разказваше, че веднъж Живков го вика в кабинета си и го пита има ли идея за нов национален химн. Поетът предлага патриотичната песен “Мила родино”. “Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде - и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа”, аргументира се Джагаров. Живков приема идеята и обещава “да убеди другарите от политбюро на ЦК”.
Нямам информация как точно ги е убеждавал и дали е имало гласове “против”, но Живков привиква на обяд в двореца “Врана” Георги Джагаров и колегата му по перо Димитър Методиев. Според Георги двамата били в постоянни дрязги и не се обичали.
В мемоарните си записки “Късни разпити” Джагаров разказва как Живков нарежда на ген. Димитър Гръбчев шеф на УБО и негов личен охранител: “Ти от заповед разбираш ли? Разбираш! Сега тези двамата поети ще ги арестуваш тук, ще им осигуриш стаи, моливи, хартия, ядене и пиене, ако трябва и курви ... пфу! - музи, музи! - поетите не могат без музи - така ли е, Джагаров? И няма да ги пускаш, докато не напишат новия химн! Ясно ли е?”.
И за да има ред, назначава Методиев за политкомисар “на цялата работа”.
Поетите са настанени в две стаи на втория етаж в резиденцията. Джагаров оглежда своята стая: на масичката има фруктиера с ябълки, банани, портокали, бутилка минерална вода. А хладилникът е зареден с бутилка уиски, бутилка коняк, няколко бутилки газирана вода.
“Охо, каква грижа
за човека!”,
ще напише иронично Джагаров, но след много години.
Задачата на двамата е да осъвременят текста на Цветан Радославов. Вечерта си разменят текстовете. По първия куплет няма спор:
Горда Стара планина
до ней Дунава синей.
Слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Вторият куплет звучи така:
Паднаха борци безброй
за народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
към победи да вървим!
По настояване на Методиев думата “безброй” е заменена с думата “безчет”. А последният ред се променя в “Пътя им ще продължим!”.
Третият куплет е:
Хайде, братя българи.
От полета и бърда,
да развеем знамената
за народ и свобода!
И двамата са на мнение, че тези три куплета са достатъчни, припевът “ще поддържа и извисява всеки куплет”:
Мила родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!
Но тук Методиев пита къде са Партията и Съветският съюз. Джагаров отвръща, че това не е негова работа. Колегата му го обвинява, че се измъква и му предлага своя вариант:
Смело, братя българи,
с нас Москва е в труд и бой.
Партия велика води
нашия безсмъртен строй!
Така България става първата в света, в чийто национален химн се възпява друга държава. Едва ли има и друга.
Композиторите Филип Кутев и Александър Райчев правят допълнителна хармонизация на песента.
През 1964 г. е свикана специална комисия, която трябва да приме “Мила родино” за официален химн на България. Против е композиторът Петко Стайнов, според когото
мелодията
е еврейска
и заради това не може да се пее като химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и песента е утвърдена за химн.
Акад. Добри Христов също казва, че мелодията е заимствана от еврейската музика. С уточнението, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взети от други народи, но са станали неразделна част от българското музикално наследство.
Още през 1905 г. “Мила родино” била обработена от Добри Христов, той прави аранжимент на песента за еднороден хор.
В Седмото ВНС през 1990 също се разгоряха дебати за химна на България. Имаше привърженици и на “Шуми Марица”, първия официален химн на България. Налага се “Мила родино”, но без куплета на Джагаров и Методиев за Партията и Москва.
Като махнем “кръпката” на двамата поети, още през 1964 г. България прави заслужен поклон към първооснователя на химна, роден от самото му сърце в една много напрегната обстановка.
Цветан Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветител Христаки Павлович и сестра на художника Николай Павлович.
Младежът учи при Емануил Васкидович приятели са му видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия Радославов е няколко години студент по история и славистика във Виена. През 1897 г. защитава докторска степен по философия в Лайпциг.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и студентите в чужбина се завръщат в родината. С няколко свои другари Цветан Радославов потегля с кораб по Дунав към България.
В същия кораб пътуват и много сърби. Не след дълго те ще облекат военната униформа и ще влязат в окопите от другата страна на фронта.
В един момент сърбите запяват своя патриотична песен. Българските младежи няма с какво да им отговорят. Не иде да запеят “Шуми Марица”, защото с нея наши доброволци се бият в Сръбско-турската война през 1876 г.
Цветан Радославов взема цигулката си и
обладан от вътрешен
патриотичен плам,
започва да свири и да пее по собствени стихове:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Другите българи на кораба се присъединяват към Радославов:
Мила родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които защитават доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт.
Радославов умира 67-годишен през 1931 г. в София.
Източник: https:www.24chasa.bg
