Академията е експертен и духовен център на България,
политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН
- Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента?
- БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869 г. в Браила, 9 години преди България да получи своята независимост. През 1911 г. със закон се преобразува в Българска академия на науките, каквато е и до днес. През всички периоди досега, включително и този, който предхожда Освобождението, академията е играла значителна роля в обществено-политическия живот на нацията, в началото за Българското възраждане, след това - за строителството на нова България. Първият министър на просвещението е нашият председател Марин Дринов. Двама председатели на БАН - Иван Гешов и Богдан Филов, са били и министър-председатели на България. В първата половина на ХХ век учените от БАН издигат научните изследвания у нас на световно ниво. След Втората световна война БАН се превръща в национален научен център с редица институти, създадени в този период, които са
в основата на развитието
на важни сектори
в индустрията
като електрониката, ядрената енергетика, химическата промишленост, космическите изследвания, фармацевтиката, роботиката, биотехнологиите и др. В по-ново време БАН продължава да бъде най-големият научен център в България, извършващ висококачествени научни изследвания. Същевременно имаме още поне две много важни роли. Едната е, че сме експертен център, който редовно е търсен от държавните институции. Ние сме и един от духовните центрове на страната. Немалка част от нашите институти са свързани с националната идентичност, с езика, с нашия бит, с историята ни. С помощта на работата в институтите от хуманитарните и социалните науки се опазва нашето културно-историческо наследство. Многопластова е ролята на БАН.
- Кое събитие е кулминацията на юбилея?
- Кулминацията беше на 12 октомври с концерт спектакъл в зала 1 на НДК. Чухме чудесни творби на български автори, изпълнени от наши изтъкнати музиканти. Участваха Софийската филхармония, цигуларят Светлин Русев, пианистът Людмил Ангелов, хорът на Ваня Монева и други.
- Защо открихте дарителска кампания и как върви тя?
- Дарителството в БАН е традиционно и много активно до 1944 г. То се възстановява в последните десетина години. Академиците и член-кореспондентите подкрепят с дарения младите учени, български бизнесмени се включиха с подкрепа на научни проекти. В случая тази кампания е свързана със събитията за отбелязване на 150-ата годишнина на БАН. Ако се наберат повече средства, ще бъдат използвани и за основен ремонт на сградата на БАН, ремонт на сградите на БАН - паметници на културата. Ние получихме и много сериозна подкрепа от Министерския съвет, който гласува 5 млн. лв., за да обновим няколкото сгради - паметници на културата. Сред тях освен знаковата сграда на БАН в центъра са и Археологическият музей, Природо-научният музей, както и още две сгради на ул. “Московска”.
- Казвате, че една от важните функции на БАН е експертната, допитват ли се наистина политиците до вас?
- Определено мога да кажа, че в последно време няколко пъти ние като институция бяхме натоварвани да извършим разработки, свързани с важни за обществото задачи. Трябваше да дадем становище по демографския проблем на страната ни в този момент. Правителството ни поръча и разработката на проект за нови методи на преподаване в образователната система. Имахме и много важна задача да разработим стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електропотреблението. В момента има и нова програма в областта на образованието, в която са въвлечени и музеите. Широка е палитрата от дейности, за която търсят БАН. Нашите експертизи са на високо ниво, извършени с голям професионализъм и отговорност.
- Значи напоследък ви търсят повече?
- Със сигурност, след като мина периодът, в който имахме проблеми в отношенията си с някои от институциите преди десетина години, значително повече ни търсят.
- Достойно ли е вече заплащането на учените?
- Все още не. Това е проблем, който трябва да се реши спешно в близките години. Заплащането все още не отговаря на качеството на това, на което имаме убедеността, че предоставяме. Трябва да признаем, че има подобрение във финансирането на БАН през последните 2 г. Нещата вървят в правилна посока. Важно е да отбележа обаче, че БАН след 2009 г. в продължение на 8-9 години беше недофинансирана. Следователно финансирането трябва да се подобри съществено, за да може да преодолеем този проблем. Имаме да наваксваме споменатото недофинансиране.
Вече втора година предлагаме да се изработи методика за заплащането на труда в БАН, пък и на всички учени в България, което да бъде обвързано със средната работна заплата в бюджетната сфера. Така нещата ще бъдат ясни. Разговорът е започнал. Засега все още не сме стигнали до края. Надявам се, че ще продължи и ще бъде приета такава методика.
- Какво точно предлагате?
- Предлагаме коефициентът за професор да е 2,5, за доцент - 2, на главния асистент - 1,5, а за асистент - 1. Този коефициент трябва да е обвързан (в смисъл да се умножава) със средната работна заплата в бюджетната сфера в страната. Това е нашето предложение. Има го и в други системи - в правосъдната например. Това ще бъде решение, което ще постави нещата на принципна и ясна основа.
- Кои са най-силните и печеливши проекти, по които работи в момента академията?
- В момента най-големи като обем работа и финансиране са проектите, свързани с центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които работят вече от около година. БАН чрез свои институти е водещ партньор в два центъра за върхови постижения - единият е в областта на информационните и комуникационните технологии, а другият - в областта на мехатрониката. Първият е с финансиране около 30 млн. лв., а вторият - около 70 млн. лв. Става дума за консорциуми, в които участват и други институти и университети. Водещ партньор сме и в 4 центъра за компетентност, които също са големи като обем работа. Участваме практически във всички останали центрове като партньор. Имаме и редица други проекти както по линия на фонда за научни изследвания, така и по линия на Европейската комисия.
- С кои чуждестранни партньори работите?
- Като академия на науките имаме взаимоотношения с около 50 международни организации. С голяма част от тях имаме двустранни сътрудничества с конкретни проекти. Работим с много престижни световни организации и академии като нашата. Бих изброил Националния научен център на Франция, института “Пастьор”, също във Франция, Националния научен център в Италия, австрийската академия на науките. Имаме тясно сътрудничество с Обединения институт в Дубна, Русия, и ЦЕРН, Швейцария. Работим активно с академиите на науките от бившия социалистически лагер. Много активно е също сътрудничеството с академиите на науките на Северна Македония, Сърбия и Румъния.
Традиционно БАН има много добри международни връзки, вписва се изключително добре в европейското и световното научно пространство и е българската институция с най-голям международен опит. БАН представя достойно България пред целия научен свят.
- А партнирате ли си достатъчно с университетите?
- С голям брой университети имаме тясно сътрудничество. Най-големият ни партньор е Софийският университет. Партнираме си с Техническия в София, с Медицинския университет и с редица други. Наши колеги са активни преподаватели в образователния процес на университетите. Те водят редица курсове, водени и от убеждението, че трябва да предадат натрупаното от тях знание на младите хора. От друга страна, много често заедно с колеги от университетите участваме в проекти в България и в чужбина. Така че бих казал, че сътрудничеството ни е много добро. Сътрудничеството ни със Софийския университет е повече от век - от 130 години, на колкото е университетът. Наши учени са били сред основателите на университета, а после много от преподавателите от Софийския университет са били членове на БАН.
- Заработи ли вече БАН успешно с бизнеса?
- Това е областта, в която все още има какво да направим както от наша страна, така и от страна на бизнеса, за да може да се похвалим, че връзките ни с бизнеса са добри. Няма достатъчно start up компании, които обикновено се раждат около научни организации, в които има изследвания с практическа насоченост. Имаме по-активно сътрудничество с малките и средните предприятия, защото те са по-заинтересовани от научни резултати, извършени в България. Институтът за полимери, Институтът по физика на твърдото тяло, Институтът по информационни и комуникационни технологии имаха големи проекти по линия на Европейския съюз, в които се получи партньорство с бизнеса, защото част от уникалната апаратура и разработки, които бяха извършени, бяха насочени към приложенията. Например със съвременни томографи да се извършва така нареченият безразрушителен производствен контрол. Центровете за върхови постижения и за компетентност също
ще имат изследвания,
които ще бъдат свързани
с бизнеса
В допълнение, ние сме в процес на завършване на представянето на 20-30 разработки, за които смятаме, че са с висока степен на технологична готовност, които през следващия месец ще предложим на бизнеса. Надявам се, че съвместно ще ги развием до продукт, готов за производство.
- Колко са младите учени в БАН и задържат ли се на работа?
- Имаме над 600 докторанти, както и млади учени, които са вече на работа. В последния конкурс за пост-докторанти и млади учени участваха близо 300 души. В последните години имаме младежки програми на проектна основа и младите учени се възползват от тях.
Проблемът е, че след като завършат програмите, голяма част от младите учени, поглеждайки какво е положението в академията, не са привлечени да останат. Основната причина е заплащането на труда на учения, което не отговаря на неговото високо ниво. С получените знания от техните научни ръководители от БАН младите учени са конкурентоспособни на световния пазар и те се насочват или към чужбина, или към бизнеса за продължение на тяхната кариера. Проблемът е в задържането на младите. Слава богу, има и такива, които остават, привлечени от уникалната ни инфраструктура и добрата атмосфера в институтите на БАН.
CV
- Директор на Института по математика и информатика на БАН от 2012 до 2016 г.
- Професор е от 2001 г.
- От 2008 г. е член-кореспондент, а от 2015 г. - академик
- Ръководител на 5 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и координатор на 7 международни проекта
- Преподавал е в Софийския университет във Факултета по математика и информатика и е бил гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др.
- Има 55 научни публикации, цитирани над 500 пъти, 480 от които са чуждестранни автори
- Избран е за председател на БАН на 1 декември 2016 г.
Източник: https:www.24chasa.bg
