Свещеникът на потопената в яз. “Жребчево” черква спасявал комунисти, но го съдил Народен съд
Какво ли не се говореше и пишеше за свещениците и особено за техните деца. Те са най-разглезените, най-мързеливите, най-тъпите, най-разгащените, най-извратените, най-некултурните. Най, най, най – всичко най-долно, най-низко, най-отвратително.
Сигурно има и такива. Аз съм попско чедо. За нас горното не важеше. Ние трябваше да бъдем най-учтивите, най-вежливите, най-услужливите, най-работливите, най-ученолюбивите, най-внимателните. Мисля, че бяхме такива. Хората ни почитаха, уважаваха, обичаха. Сочеха ни за пример.
Това е така, защото баща ни като свещеник беше начело на всички общоселски начинания. Без неговия съвет и благослов не се започваха ни лична работа, ни обществени мероприятия. В село се образува една мощна група от учителите и по-просветени и напредничави млади хора, които си поставиха за задача
да преобразят селото.
Още със започване на свещенослужението си е избран за председател на читалището и е такъв цели 11 години. Предлагат го и за член в ръководството на кредитната кооперация. Съгласява се с условие, че ще бъде отворен потребителен магазин. Отваря се такъв и той е безплатен касиер-счетоводител на кооперацията цели три години, докато тя укрепне . Образува воден синдикат и е инициатор за каптиране на водата на Симанова кладенец и за купуване на радиоапарат. Закупен е читалищен радиоапарат “Тулан”. Бе инсталиран на балкона на кооперацията и гърмеше по цялото село. След започване на войната радиоапаратът бе преместен в голямата черковна стая, която бе превърната и в читалня на библиотеката. Там младежите по цяла нощ
слушаха
“черните” станции.
Мнозина от тях станаха активни борци, защото са слушали тия станции, а и дума не обелват кой им дава ключа, кой им дава общинския печат да отпечатват и запечатват радиоапарата. До 9 септември 1944 г. единственият, който държи ключа и отговаря, е баща ми свещеник Драган Стойков. Не може без знанието и съгласието и на кметския наместник.
Три пъти е съставян акт на баща ми по закона ЗЗД (Закон за защита на държавата) и два по ЗЗН (Закон за защита на нацията). Ето защо му е съставен първият акт. На 7.Х. 1941 г. в местността “Домуз дере” са открити парашутистите от групата на Атанас Дамянов. Кметският наместник обикаля с хубавата си кобила из селото и къра да събира хората за
обкръжаване на парашутистите.
Нарежда да се бие и църковната камбана на тревога. Баща ми е на Тунджа до Острец. Веднага впряга каруцата и препуска към село. Като разбира каква е работата, на стъпалата на общината, пред повече от 50 човека, той пита: “Кольо, кой ти разреши да биеш камбаната?”“Ти да мълчиш! Ти не може да ми държиш сметка!” “Кой ти разреши да ми биеш камбаната? Тя не е твоя работа. Камбаната се бие само когато има заплаха за селото!”
Кметският наместник Кольо Атанасов нарежда на баща ми да замине със събраните над 100 запалци и вземе участие в обкръжаването на парашутистите. Той отказва, не отива.
Привечер боят стихва.
Убитите: двама нелегални и
трима полицаи
са изнесени на една поляна. От вещите на убитите Кольо Атанасов взема 11 300 лева, 300 рубли, една черна мушама. Останалите вещи си разпределят околийският началник и офицерите. След 9 септември Кольо Атанасов стана активен борец, а баща ми тикнат в затвора!
Особено бурна за село е 1942 г. Приятелите на Ив. Попов от с. Ветрен Христо Дуреолу и Жельо Яламов го издават, а той – запалските си другари. Те се издават и топят един друг. Образувано е дело № 977 от 1942 г. На 4 човека от село се искат смъртни присъди. Баща ми не може да допусне в енорията му да накажат хора със смърт. Макар и болен на легло, той свиква при себе си учителите, кметския наместник и други по-първи хора от селото. Бях оставил вратата леко открехната и чувам какво им говори. “Не знам какво са правили тия момчета, но ние не може да допуснем смъртен случай в селото си.
Моят Бог ми казва, че той е дал живота
и само той може да го отнеме. Предлагам както сме тука събрани всички, отиваме вкупом доброволни свидетели и ги спасяваме.” Само той се явява като доброволен свидетел. Никой друг. Така ги защитава, че полковник Златев става и му крясва: “Младо попче, ти ги изкара светци, ама ако дойдат на власт, няма да ти сложат златна корона на главата, а най-напред твойта брада ще оскубят!”
Което всъщност и стана.
Цялата история четете тук във в. "168 часа"
Източник: https:www.24chasa.bg
