Всички
Новини

Тунелът "Кресна" - лъжите на Зелените и истините на експертите (Защо не трябва да се строи мегасъоръжението)

[Apr] 14
20:37 2016
A+ A-
420 прегледа

Един от най-мащабните, скъпи и безумни проекти на Зелените е изграждането на 15.4-километров тунел през Кресненското дефиле като част от лот 3.2 на магистрала „Струма“.


Според Зелените, това съоръжение е единственият разумен и възможен вариант за опазване на биоразнообразието в съответния регион, който подава в границите на „Натура 2000“. Редица експерти и учени от БАН обаче опровергаха не еднократно твърденията им, защитавайки мнението си чрез факти, изследвания и проучвания. Зелените обаче така и не пожелаха да се вслушат в думите им, защото тунелът е по-изгоден вариант не толкова за природата, колкото за тях.

И нещо повече – проектът за съоръжението е определен не само като ненужен, но и дори опасен – както за така защитаваната флора и фауна, така и за работници и местно население. Малък успех над Зелените бе алтернативният проект, който правителството прие. Той включваше надземен път с няколко къси тунела и естакади. Да, но колко ще спечелят псевдо-еколозите от тях?! Вестник „Труд“ публикува поредица, основана на експертни становища, опровергаващи лобистките интереси на Зелените.


Първият аргумент срещу 5.4-километровият тунел е с голяма значимост за околната среда и живеещите в близките населени места. Доказано е, че проектът „Дълъг тунел“ през Кресна гарантирано води след себе си риск от радиация, наводнения и земетресения. Това е записано в редица доклади на наши и чужди строителни специалисти.


Тези твърдения обаче не значат нищо за Зелените, които материализират тунела с две тръби в стойност 1.2 млрд. евро. Именно тази сума е тяхната цел и затова те отхвърлят алтернативното решение, което струва много по-малко, но е в пъти по-разумно и безопасно.


Тези противоречия и спънките, които Зелените поставят пред довършването на магистралата, имат дълга предистория. АМ „Струма“ е от ключово значение за целия ЕС, а проектирането й започва още през 1997 г. То преминава през десетки трудности, които една по една биват преодолени, докато не се стигне до тези, които днес поставят Зелените. Те са свързани с актуалното в момента изграждане на лот 3.2 „Крупник – Кресна“.

В основата на конфликта е фактът, че Зелените се противопоставят на прокарването на надземен път през пролома. Те не отстъпват пред решение, различно от 15.4-километров тунел. Защитават позицията си с твърдението, че само така ще се опази околната среда на Кресненското дефиле, влизащо в „Натура 2000“.

Докато псевдо-еколозите защитават финансовите си интереси, маскирани като загриженост за екологията, спорният участък си остава един от няколкото в страната с най-висока концентрация на ПТП-та.


Още през 2001 г. у нас пристигат представители на Постоянния комитет на Бернската конвенция – звеното, което съблюдава дали страните членки на Съвета на Европа спазват екологичните предписания, описани в конвенцията. Препоръката на Комитета е България да се откаже напълно от маршрут през дефилето и да търси алтернативи. През 2004-та Зелените прокарват идеята за 15,4-километровия тунел, който впоследствие е одобрен от комитета.


Изграждането му обаче така и не е стартирано, а чак преди две години се обявява тръжна процедура за изработката на идейния проект за тунела. Тя е спечелена от консорциума “Виа план – Амберг”, в който има солидно швейцарско участие. Случайно или не, именно Швейцария, където е седалището на WWF, осигурява част от безвъзмездното финансиране за редица проекти на Зелените в страната.


След това на власт идва кабинетът “Борисов 2”, който предлага алтернатива на мегатунела – надземна магистрала с къси тунели и естакади. Това събужда гнева на псевдо-еколозите и те сигнализират Комитета на Бернската конвенция, че страната ни нарушава договорката, а именно – пътят да е под земята. Звеното заседава от 1 до 4 декември в Страсбург, а по казуса решението беше да няма наказание за страната ни, а случаят ще бъде разгледан отново през тази година, пише trud.bg.

 

Докато еколозите се противят на новия вариант, който е и по-евтин – вместо 1,2 милиарда евро, цената е около 250 млн. евро, учени и строителни експерти подеха инициативата да обяснят на обществото опасностите, които крие изграждането и експлоатацията на 15,4-киометровия тунел.

Против съоръжението се обявяват членове на БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Камарата на строителите в България (КСБ), Българската браншова камара “Пътища” (ББКП), Българската браншова асоциация “Пътна безопасност”, Сдружението на пътните инженери и консултанти (СПИК), Българската асоциация “Интелигентни транспортни системи” (БАИТС). Редакцията на “Труд” разполага с редица експертни становища, които доказват колко безсмислен, скъп и рисков е планът за мегатунел.

В писмо до Постоянния комитет на Бернската конвенция изброените организации съобщават, че за да не бъдат обвинени в пристрастност като представители на българския бизнес, са потърсили и експертни мнения от чужбина.

“КСБ възлага изготвянето на екологична оценка на гръцката фирма ЕНВЕКО. Извършат се допълнителни геоложки, хидрогеоложки, сеизмични, тектонични проучвания, анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи в района на Кресненското дефиле от високо признати учени като проф. д-р Рикардо Оливера от Нов университет на Лисабон, бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, проф. д-р Пол Маринус от Националния технически университет в Атина и бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, д-р Харалампос Сароглоу от Националния технически университет в Атина и гостуващ лектор в Империал колидж, Лондон”, пишат организациите.

Заключенията на чуждите експерти съвпадат със становищата на учените от БАН (проф. д-р Стефан Шанов, доц. д-р Николай Добрев, проф. д-р Алексей Бендерев, доц. д-р Стефчо Стойнев) и от Минно-геоложкия университет (доц. д-р Кирил Ангелов, доц. д-р Илия Божков) и др.

А именно, “че вземането на решение за строителство на “Дълъг тунел” се базирало на недобре и непълно проучени условия и не са отчетени всички фактори, влияещи както на техническите, така и на екологичните условия”. На базата на изводите си строителният бранш категорично препоръчва алтернативния вариант, избран от правителството – къси тунели, естакади и надземен път”.


Експертите се стремят да обяснят реалните рискове на разбираем език. Най-големият е наличието на завишено радиоактивно лъчение. То е рисково за хората, които трябва да изградят тунела, и се дължи на намиращо се в близост ураново находище. Подземните скали също са естествен източник на лъчение. Данните са от доклад от 2015 г., озаглавен “Анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи на терена на АМ “Струма” лот 3.2”.

Радиационите скали и почва, които ще бъдат изкопани, са 8 млн. куб. м – такова огромно количество ще заема умопомрачителна площ, на всичкото отгоре ще има лъчение. Депа за тези кубици няма и на практика те ще се трупат в Кресненското дефиле, което ще е пагубно за защитените растителни и животински видове, както и голям риск за местните хора.

Другата голяма опасност идва от фактът, че Кресненското дефиле е в една от най-сеизмично активните области от тази част на Балканския полуостров. Мегатунелът пресича “основните активни структури, които са генерирали едно от най-силните в този район земетресения”. Данните са от експертна оценка на сеизмичната опасност, изготвена от проф. Стефан Шанов.

В нея е описано, че Крупнишкият разлом пресича трасето на АМ “Струма” “точно пред северния вход на тунелите при един от вариантите на магистралата”. Според оценката има много доказателства, че при земетресението от 7,8 по Рихтер през 1904 г. се е активирал именно той. Друга опасност е Яворовският разлом, който също пресича трасето.

Хидроложкото становище на проф. д-р Алексей Бендерев, ръководител секция “Хидрогеология” в Геологическия институт на БАН, също показва, че има опасност “при преминаване на тунела на малка дълбочина под някои реки (дерета) притоци на р. Струма. Възможно е обрушване и допълнително напукване на масива над тунела в резултат на евентуалните взривни работи. Такива могат да бъдат участъците под реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Габровското дере и др.”, пише проф. Бендерев.

Експертите посочват като аргументи срещу изграждането на тунела и изключително скъпото строителство и последващата поддръжка на мегасъоръжението.

1 925 000 щатски долара за осветление, 5 770 000 долара за поддръжка на вентилацията, 2 310 000 долара за заплати на персонала и 7 700 000 долара за обща експлоатация – толкова са годишните разходи за 15,4-километровия тунел. Данните са от становище на инж. Павел Диковски, който прави следните изводи:

1. Не съществува ясна визия как ще бъде осигурен финансов ресурс за нормална “европейска” експлоатация на тунел с мегадължина от 15,4 км.
2. Ако такъв ресурс бъде осигурен, как ще се отрази той на бюджета за текущ ремонт и поддържане на Републиканската пътна мрежа. 3. Отчитат ли се реално редица разходи, които ще бъдат непредвидени, вкл. рехабилитацията на съществуващия Е-79 след изграждането на тунела. 4. Разходите на превозвачите при ограничителния режим на движение по време на строителство с такъв дълъг срок на изпълнение.

“Смятам, че това са достатъчно сериозни въпроси, които следва да намерят своето реално решение, преди да се вземе окончателното решение за съдбата на лот 3.2 на АМ “Струма”, пише експертът и допълва: “Тук съвсем съзнателно няма да се спирам на предложението на авторите на проекта на тунела за евакуация на всички 37 вида защитени птици, змии усойници и костенурки, които следва да бъдат “хванати” и евакуирани извън зоната на строителните площадки, може би в спа център в Банско. Същото важи и за решението тунелът да бъде прокаран по безвзривен способ. Но това са други теми, които няма да засягам.”


Годишни разходи за мегатунела през Кресненското дефиле:

Консуматив Пари

Осветление $1 925 000

Вентилация $5 770 000

Заплати за персонала $2 310 000

Експлоатация и поддържане $7 700 000

Общо $17 705 000

Министерството на околната среда и водите също подкрепят мнението, основаващо се на редица факти, че тунелът е опасен и нерентабилен. Още в края на миналата година от МОСВ отговориха на питане на „Труд“, че са имали представители на заседанието на комитета в Страсбург, провело се от 1 до 4 декември. Те бяха там, за да се възпротивят на отварянето на досието (един вид наказателна процедура) за строежа на АМ “Струма”.

В отговора на ведомството пишеше, че “българската делегация е заявила категорична позиция, че затвореното през 2010 г. досие за Кресненското дефиле не следва да бъде отваряно”. В подкрепа на тази позиция били представени мотиви, доказващи необходимостта от друг вариант за строителството на лот 3.2 на автомагистрала “Струма”, различен от одобрения през 2008 г. дълъг тунел в дефилето. От МОСВ разясняват:

“Необходимостта от разглеждане на нови варианти за изграждане на този участък е продиктувана от множество научно обосновани фактори като: високосеизмичната зона, в която попада дефилето, предполага риск от разрушаване на дългия тунел, което представлява заплаха за живота и здравето на хората. Има два разлома, пресичащи тунела, а именно Крупнишкият и Яворовският разлом. Налице е по-висока радиоактивност на района, което може да застраши здравето на хората в етапа на строителството. Тунелът трябва да бъде отводняван, което ще засегне биологичното разнообразие. Ще бъдат нарушени допълнителни територии заради депониране на големи количества скална и земна маса от тунела, която е с повишена радиоактивност.”

 

Сподели
За автора

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*