Всички
Новини

Димитър Луджев, бивш военен министър, пред „Труд“: Избуяват примитивен страх и агресия срещу бежанците

[Apr] 18
07:00 2016
A+ A-
562 прегледа

- Г-н Луджев, обществото отново се разделя на две - едни са за народно опълчение срещу мигрантите, други са срещу гражданските патрули по границата. Докъде ще стигне това противопоставяне?

- Въпросът с бежанците е гигантски проблем днес. Натъжен съм от тази грубост и свирепост, с които част от българите се отнасят към мигрантите. Има не само уплаха от чужденците, но има и расови елементи, културна нетолерантност, има някакъв примитивен страх, който избуява сред населението. Този страх се подхранва от националистически и патриотарски организации, които насаждат виждането, че чужденецът е враг, особено мюсюлманинът - той вече е заплаха за всичко.

Аз съм от Бургас и в Бръшлян до границата до Малко Търново имаме къща, наблюдавам какво става. Там минава един от основните канали. Миналото лято хората се отнасяха с по-голяма толерантност. Това, което сега виждам, е друго отношение. Явно това са хора по-примитивни, местни бабаити, които не ги е грижа, че нарушават законите на страната. Те по-скоро реализират собствената си бруталност и ярост. Проблемът не е само в това дали са незаконни действията им. Естествено, че са незаконни, защото у нас няма закон за опълчение.

- Какви са механизмите, с които може да се контролират тези хора?

- Няма механизми. Никой не може да гарантира, че те не извършват насилие, че не ограбват, не унизяват. Неслучайно реакцията на западните медии беше негативна. В този смисъл поведението на българския премиер е, меко казано, неприемливо. По-силно казано - осъдително е. Управляващите се бият в гърдите и не искат механизъм за наблюдение, тъй като едва ли не сме установили правов ред. Същевременно групи хора извън закона упражняват насилие, полицейщина.

- Евродепутатът Джамбазки дори написа във фейсбук - „Динко или гарата в Кьолн“. Не е ли доста крайно това?

- Това е за негова сметка. Експертът по сигурността Валери Рачев много точно каза - знаем кои са каналите, кои са каналджиите, имаме информация къде се извършват прехвърлянията, имаме информация и от българска страна, защото без помагачи и каналджии е невъзможно да се предвижат за денонощие през България, и в крайна сметка нищо не се предприема. Необходими са реални политики и действия на органите на сигурността, а не да изграждат безсмислени телени огради и да насъскват населението срещу всички бежанци. Явно е, че има криминални и опасни проводници на фундаментализъм, но затова има органи на сигурност.

- Защо няма дългосрочна стратегия, а се действа кампанийно? Ето сега изпращат 300 души от армията да помагат на границата.

- У нас всичко е ден до пладне. В коя област има стратегическа политика или дългосрочно виждане? Случва се нещо, започва шумотевица, антитерористични упражнения, военни маневри. Ту пращат войници, ту ги връщат - смехории. Най-малкото няма информация каква е реалната заплаха.

- Какво е реалната заплаха, според вас?

- Практически сериозен натиск към българските граници няма. Полицията би трябвало да се справи с тези малки групи, които преминават, и да сложи ред чрез официални процедури. Включително и да извършва мониторинг на движението на хората и да предпазва от евентуално навлизане на опасни елементи. Няма такова нещо. Агенцията за бежанците се оказа, че не работи както трябва, началникът й беше сменен. Какво прави тази агенция, никой не знае. Оказа се, че центровете са полупразни, че съответните гранични пунктове са пълни с корумпирани полицаи и местни органи на властта, които съдействат на това движение. Бежанският проблем фокусира слабостта на българската държава, на институциите и органите, които трябва да вземат решения и да създават сигурност.

- Коя е най-голямата опасност за българите от бежанската криза?

- Не виждам да идва такава опасност. Да се е засилила някаква голяма вълна бежанци през България? Напротив, те бягат от нас. Дори германският съд постанови, че в България се отнасят арогантно към чужденците и тя е опасна за тях. Да са заловени някакви терористични групи и клетки и някакви контрабандни канали от Близкия изток? Къде е тази опасност? За какво беше изграждането на тази ограда. Балканският път беше затворен откъм Гърция, Македония, Сърбия, Унгария. Това е обичайният случай в епохата на управлението на ГЕРБ - използва се ситуацията да си направят пиар колко се грижат за България и сигурността й. Вижда се суматоха, която придобива смешен характер.

- Тези дни отбелязахме 100 г. от рождението на Петър Дертлиев. Анализатори твърдяха, че ако Дертлиев беше избран за президент, България щеше да има друга съдба, не толкова жалка. Имат ли основание?

- Това е често повтаряна мантра. Тя тръгна от социалистическите среди и след това се прехвърли сред седесарите. Това е една от легендите на прехода. Аз съм участник в събитията, познавам Петър Дертлиев, знам как стоеше въпросът с президента - описал съм го в книгата си „Революцията в България.“ Хората не познават политическата фигура Петър Дертлиев. Той беше едро скроен политически мъж, но с доста корав авторитарен характер. Като президент щеше да действа както в собствената си партия. Би се стремял да налага своите виждания по доста по-груб начин. У него нямаше толерантността, която имаше в Желю Желев. Тази гъвкавост и способност да търси компромис и решение чрез разбирателство. Дертлиев като истински социалдемократ изповядваше друга доктрина за политическото развитие. Той не криеше, че е против либералната промяна на СДС, обвиняваше ни нас, създателите на либералната реформа, че копираме Дивия запад, американския капитализъм и т.н. На една конференция заяви: „Искате да вземете последната паничка леща от устата на народа?“ Той щеше да е в пълен разрез с тенденцията, която се наложи след нежните революции в Източна Европа - стремеж към изграждане на либерално демократично общество, базирано на свободния пазар... На хората днес им се привиждат спасители. Днешните вече не им харесват.

- От социалдемократите нищо не остана. То и от седесарите нищо не остана, ако не броим спорния Реформаторски блок. Всъщност, докога Радан Кънев може да остане в двойствената си позиция - и в управлението, и в опозиция?

- Тази позиция се дължи на политическа безпомощност. Иска им се да приложат по-дясна реформаторска политика, същевременно разбират, че нямат сили и подкрепа. ДСБ като наследник на СДС е загубило доверието. Хората не вярват, че те могат да променят нещата, защото са им сърбали попарата при управлението на Костов, което е станало емблематично.

- Това, което прави Радан Кънев, не е ли е стъпка към кандидатирането му за президент? Макар да няма изгледи РБ да го подкрепи.

- И целият РБ да застане зад него, пак ще е същото. Ако ДСБ е загубило доверието на избирателите, в още по-голяма степен това се отнася за СДС и „България на гражданите“, която вече е „България на властолюбците“. Не вярвам Радан Кънев да направи глупостта да се кандидатира за президент, тъй като няма никакви шансове. А дали РБ ще намери що-годе приемлива кандидатура, съмнявам се. Кунева предлага Зеленогорски, моите уважения, но той не е в състояние да бъде кандидат за президент изобщо. Мисля, че реформаторите нямат сила. Още повече че се дискредитираха с безхарактерно, лутащо се и приспособенческо поведение. Провалиха се в очите на избирателите като алтернатива.

- Днес трябва ли да се притесняваме от политиката на Турция по отношение на бежанците, заплаха от радикален ислям и др.?

- С днешна Турция човек винаги трябва да има едно наум. От десетина години те не крият, че провеждат политика на превръщане на Турция в доминиращ фактор в региона. Част от тази политика е покровителството, което Турция трябва да осъществява по отношение на турските малцинства преди всичко на Балканите. Турската държава преследва своята политика, която не е насочена, както някои обясняват, да раздели България, да присвои някаква територия, просто искат турските малцинства да са под тяхно влияние, да знаят къде е майката и да ги използват за прокарване на геополитически или регионални интереси. Последните години авторитарността на Ердоган по отношение на Близкия изток, Сирия, Русия доведе до охладняване на отношенията към Турция дори и от нейните съюзници. Това не означава, че ние трябва да привиждаме във всеки турчин или в турските организации враг на българската държава. И друг път съм казвал - Доган и ДПС изиграха много важна роля в българския политически живот. Те съхраниха ДПС като светска организация, блокираха разпространението на фундаменталистки, ислямистки и пр. идеи в България. Доган по чисто егоистични причини блокираше турското влияние. Ахмед е достатъчно умен да разбере, че има шанс само ако е български политик в българската държава. Всяко връзване с турската държава означава край за неговата политическа кариера. Това той го разбира отлично. И Местан го разбира, макар че няма качествата на Доган. Той е далеч по-малък като политик... Днес ние трябва да блокираме опитите за манипулиране от страна на Турция. Същевременно да задържим в това положение политиката си на сътрудничество и разбирателство, която стартирахме след 1989 г.

Нашият гост:

Димитър Луджев е роден през 1950 г. в Бургас. Завършил е социология и политология в УНСС. Участва в Кръглата маса през 1990 г. от страната на СДС.

Депутат във ВНС и парламентите до 2001 г.

Вицепремиер от СДС в кабинета на Димитър Попов и военен министър в правителството на Ф. Димитров

Професор, доктор. Има множество научни публикации, сред които се открояват книгите “Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век”, “Революцията в България - 1989-1991”



Източник: http:www.trud.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*